Всички ли трябва да напуснем България?

Kaloyan Borisov: Уважението е нещо, което хората с пари смятат за рождено право. За съжаление никой от гърчещите се уважаващи не се интересува от семейството, миналото и престъпленията на рожденика. Важно е да се подмажем както трябва на когото трябва, защото всичко в българския свят става само и единствено с наши хора.

Подобно корумпиращо мислене в изключително характерно за свят без закони и правила. Неподмазващите се нямат абсолютно никакъв шанс между клакьори, трубадури и най-обикновени клоуни за развлечение на васала.

Като човек обичащ книжки и вечно учещ нещо ново така и не проумях подобно мислене.

Нямаме шанс за оцеляване ако всички се превърнем в шутове. Дребното продажно мислене в душичките на мазници вероятно ще ги спаси там някъде между себеподобни.

Къде оставаме ние?

Чудя се, всички ли трябва да напуснем България за да осъзнаем, че нашето място е тук. Битките, които ще водим тук са в пъти по-леки от онези, които ще водите за оцеляване там. Познавам изключително борбени и рационални българи. Корави характери с изградени принципи и най-важното чисто минало.

Защо точно тези българи запазват мълчанив?

Съвсем съзнателно се нареждат до онези с червените носове и моркови в ушите.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo