При първите обсъждания в средите на групата на небезразличните граждани (по повод на съобщението, че като чул новината, че някога може повече да не е директор на СУ "Св.Кл. Охридски" в Пловдив въпросното лице, именно многоуважаемият г-н Здр. Димитров изпаднал в такава силна душевна и сърдечна мъка, че преценил, че тя може да бъде възмездена единствено като "обидилият" го философ, предрекъл кошмарната новина, именно моя скромна милост, трябва по съдебен ред да му плати сумата от не по-малко от 500 лева!) се роди идеята да започнем незабавно протестна акция по събирането на жълти стотинки, с които да опитаме да набавим въпросната сума пари, която може да заглуши донякъде сърдечната мъка на г-н Димитров, който вероятно, предполагаме, още страда като си представи кошмарната евентуалност повече да не е пожизнен училищен директор.
И тъй, всеки от вас, уважаеми приятели, може да донесе шепичка ненужни му жълти монети, които може да остави за г-н Димитров или пред сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" (там, където ние, небезразличните граждани, обичайно провеждаме своя протест, на това място ще оставим кутия за монетите!) или пък до вратата на сградата на ПОтв, там също ще се погрижим да поставим за целта една картонена кутия. Като съберем достатъчно жълти монети, предполагаме, че това ще са няколко килограма, ние, делегация от небезразлични граждани, ще занесем ценния дар на г-н Димитров, защото държим лично да се уверим в това, че тия пари ще утешат донякъде неутешимата иначе сърдечна и душевна мъка на тъй силно уплашилия се директор.
Толкова засега. Аз лично имам една купчина жълти монети (които бях приготвил за друга една страдалка на демокрацията, именно директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", по един съвсем различен повод и за нея събирахме жълти монети!), това мое богатство ще го даря на г-н Димитров и лично ще го помоля да не ме съди за въпросните 500 лева, щото все пак не е нужно да се излагаме чак толкова, нали така?! А и да го уверя, един човек може прекрасно да си живее дори и да не е непременно пожизнен директор на училище, нали така?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
11 коментара:
"– Малее, колко много се разгневихте, господин директор?! Защо ли сте толкова гневен? Да не Ви напипах без да искам некой прекалено болезнен мазол?! От управляващата партия ли ви наложиха да назначите новия си учител по философия?! Или просто го назначихте щот той Ви даде по-голям подкуп? Питам само"
Показваш се като гнусен клеветник. Заслужаваш да те осъди!
Защо клеветник бе, Колю? Питам само. Поставям въпроси. Който заема някаква обществена длъжност трябва всеки ден да отговаря на какви ли не въпроси. Аз нищо не твърдя, а питам. Разликата е огромна. Въпрос на морал е дали ще ме съди въпросният другар, който е директор изглежда още от ерата на социализмо-комунизъма.
а самият директор с такъв огромен интерес е вперил погледа си в екрана на монитора, че за миг ми се стори, че най-вероятно гледа... порнофилмчета
– Абе кой си ти да ми задаваш такива въпроси бе?!
помислих си за това, че е хапнал добре, щото, кой знае защо, бърните на устата му изглеждаха мазни, каквито са устите на току-що похапналите си обилно наши сънародници
- Я го виж ти, ще ми задава той въпроси, какъв си ти бе?!
– Абе точно на тебе няма да ти отговарям на никакви въпроси, я го виж ти, ще ми се прави той на умен?!
почналия да губи душевното си равновесие директор, комуто наруших тъй безобразно толкова безметежното скучно ежедневие на многогодишното му епично безсмислено царстване-паразитиране в училището
– Амче ти си доказан по съдебен ред некадърник бе, я го виж ти, точно той пък ще ме пита това-онова и ще ми се прави на умен! Точно на теб пък нема да отговарям на никакъв въпрос?!
с лице, червено като знамето на любимата му партия, дето го е назначила на директорския пост в древните комунистически времена, избълва този превъзходен идиотизъм директорът
– Я не ми философствай повече бе?! Немам време да се занимавам с теб, имам си работа! Не съм безработен като тебе да търся по цял ден с кого да се заям, на кого да съсипя обеда?!
– Точно ти пък недей да ми изнасяш морал, некадърнико! Никакъв учител не си ти бе, я ми се махай от главата?!
– Айде си обирай чуковете оттука бе?! Ще ме плаши той?! Точно той мене ще плаши, виж го ти?! Ти знаеш ли с кой си имаш работа бе?! – изкрещя за сетен път директорът с алено червеното като знамето на неговата свидна партия-кърмилница лице
...............
Най вероятно ще трябва да доказвате пред съда тези неща са се случили.
Добре, другарко. Днес ще спите ли по-спокойно след като отново си изпълнихте дълга?!
На 16 януари във вашето предаване нали говорихте за лъжите. Ето блестяща възможност в съда да му докажете , че не пишете лъжи и чрез съда да зашлевите този директор.
Разбираме изтънчената Ви ирония, другарко, ценим напъна Ви да сте духовита. Но знаем и това, че Вашите представи за истина и лъжа са превратни, за Вас лично "истина" е лъжата, а лъжата е "истина". Тъй че във Вашите уста тия думи просто са неподходящи. Използвайте някакви други думи...
Според мен присъдата ти е в кърпа вързана. И този път - напълно заслужена. И пак ще има сълзи и сополи на тема "опраскване" Тоя път ти сам се опраска.
Е, да ти е честито!
Много злоба във всяка една дума, как спите нощем ?
Таваришч Колю, ти мен отдавна си ме осъдил невъзвратимо, щото вината ми е непростима: не съм комунист като теб. По тази причина никаква милост не заслужавам, нали така?! За комуниста всеки, който дръзне да каже истината, заслужава да бъде съден и осъден, нали така?
Другарко, спете спокойно: понеже сте извратена само Ви се чини, че има някаква злоба. Вие добротата приемате за злоба, а злобата - за доброта, така е при вас, комунистите, всичко е наопаки на реалното...
Здравейте!
Кореспонденцията е регистрирана с № 94-304/ 31.01.2020 г.
Приемна на МОН
Публикуване на коментар