В играенето на кръшни хора̀ по площадите на градовете на свидното ни отечество в тия дни на тотална деморализация не само на крадливата и безочлива властваща мафия, но и на самия изпаднал в непростимо безразличие народ има нещо дълбоко трагично, абсурдно, дори лудешко, което е израз на безпомощността, неверието, безпътицата и отчаянието, обзело малодушната народна душа...
А най-трагичното е, че играещите тия хора̀ съвсем не съзнават какво показва тяхната тъй всеотдайна отдаденост на това толкова неуместно "веселие", приличащо на пир по време на чума.
По същия начин е било, убеден съм в това, и във вековете на "робството"
Макар че не тогава, а точно сега сме истински роби - роби на своето малодушие, на своето безразличие, на примиреността си...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар