Искреността (честността) показател за глупост ли е? Искреният човек глупак ли е? Неискреният е умен, така ли? Трябва да си крием истинските мисли и чувства, как така? Това нима е признак на интелигентност? Правдолюбието е порок? Лъжливостта (лицемерието) е белег за "изтънченост"? Неподправеността свидетелства за "нерафинираност", за "безкултурие"? Затова трябва да сме подправени - и неистински? Трябвало да крием себе си, а не да се разкриваме в истинската си светлина? Така ли? Как е възможно да са ни (ви) толкова объркани представите? Какво стана с вашата човечност? Остана ли нещичко от нея? Разбирате ли изобщо що е това човечност?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар