Защо немислещият и неразбиращ свободата български тарикат толкова много харесва Русия, руснаците и Путин?

Вижте: Как Русия се оказа по естествен начин антитеза на българската принадлежност към Запада

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделяйки изцяло анализа на г-н Минчев искам да добавя следното от себе си:

- Теорията, че ний, българите, понеже сме тарикати, трябва да сме добре с всички, всъщност показва, че масовият българин не умее да прави разлика между истина и лъжа, между добро и зло, което е свидетелство за умствен и морален (ценностен) дефицит или недоимък. Да сме добри с всички (т.е. да бягаме, да се крием от потребността да правим ИЗБОР, който винаги е МОРАЛЕН ИЗБОР!) е най-лесният начин да се самопрецакаме, което неведнъж сме го правили в историята си.

- Масовият българин, подобно на Бай ви Ганя се възприема за "европеец, но не съвсем". Досущ същите са и руснаците, поради което в очите на този същия масов българин руснаците и руското изглеждат някак си мило, родно, наше, близко и прочие, и то ведно с неуредиците, с краденето от държавата, с корупцията, с беззаконието, с НЕСВОБОДАТА, тиранията на държавата над индивидите, с тоталното неразбиране на свободата от малодушния народец. По тази причина ний с руснаците се възприемаме тъкмо като "братя", като "братушки".

- Масовият българин хал-хабер си няма що е това свобода, по тази причина и не е в състояние да различава добро от зло, истина от лъжа и пр. Абсолютно същият е и масовият руснак. Европейците и американците, които прекрасно разбират що е свобода (и затова берат такива изобилни плодове от нея!) ни изглеждат чужди, префърценуни, неприятни, включително и с това, че "не умеят да живеят", а не умеят да живеят щото много работят, а ний пък сме тарикати и по тази причина сме мързеливи, уреждаме се в живота с тарикатлъци. Затова Путин и руснаците изглеждат толкова симпатични - щот са със същата душевност.

- Руснаците (и таваришч Путин) се перчат че са бабаити и че могат, видите ли, да "победят" целия свят; това доста импонира на масовия малоумен българин, който има същите идиотски наклонности. И ние се перчим, че сме най-войнствени и най-силни, че сме непобедими и прочие. Боко също е квартален бабаит и рекетьор (сиреч бандит) като Путин, генезисът им е един и същ. В онтологичен план тази е предпоставката за въпросното "харесване": подобното се привлича от подобно.

- Темата е голяма, много съм писал за тия неща в книгите си със заглавия БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Затова в случая няма нужда да се повтарям...

ОЩЕ ЕДНА ДОБАВКА, от Веселин Маринов: Има противоречие между промитите мозъци на българите и естествения стремеж към по-добър живот. Първото води до желание за руска зависимост, независимо от доказателствата, че то противоречи на второто - стремежа към по-добър живот. Малоумие, което е следствие на 45 години брутална съветска пропаганда - по време на управлението на правешкия простак Живков.

Това противоречие води до комплекси: защото едновременно да искаш руско влияние, да харесваш Путин и да искаш по-добър живот е невъзможно. Малоумие е да харесваш плуването и същевременно да се оплакваш, че си се намокрил!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo