Познавате ли комуноидният изрод съветско-руско производство, нарекъл се "Рамон Меркадер"?

Тази снимка на дебела руска пияница си е избрал патологично болният комуноид, нарекъл се Рамон Меркадер (такова е името на убиеца на Троцки), яростен защитник на многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (нищо чудно да е неин възпитаник, изявяващ се с ремсистко-хунвейбинските си наклонности!), който си е направил профил във Фейсбук, откъдето да може да ме плюе всеки ден (очевидно този нещастник много страда от това, че простотиите, които сипе по мой адрес от години и то всеки Божий ден в блога ми, не стигат вече до читателите, наложи се заради тоз нещастен комуноиден урод съветско производство да сложа модериране на коментарите в блога ми!). И е започнал с тъй свежия си тролски профил да ме плюе; разбира се, мога за миг да прекратя напъните му и там като блокирам, но засега ще изчакам. Та да види народът що представлява де, не за друго го оставям да вилнее...

Та мисълта ми е да знаете все пак що представляват страстните защитници на моите опоненти в тъй самотните ми битки за промяна в образованието, които водя от години - и в които, по причина най-вече на вашето потресаващо безразличие, ми бяха нанесени най-жестоки рани, властващите в плодвиското образование си позволиха, дето се казва, да ме гонят "като империалист", ако можем да си позволим да използваме тяхната терминология.

Толкова. Приятен ден ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo