Защо русофилията е тежко душевно заболяване, почиващо на тоталния отказ от истината, на пълното й поругаване?

На нашенец-русофил, живеещ в Австралия, но всеки ден пеещ ми химни в прослава на всичко руско, му написах следното кратко писмо:

Ето това показва, че русофилията е тежко психично заболяване: възхищаваш се на руския империализъм и на руското войнолюбие и на руската агресивност всеки ден, изпитваш тъпи чувства и възхваляваш руската склонност да се робува безропотно на държавата, обаче не отиваш да живееш в Русия да се наслаждаваш на руските прелести на свой гръб, а бягаш да живееш на Запад, и оттам пропогандираш всичко руско на нас, дето сме негови жертви! Аз лично по-голема наглост от тази извратена русофилщина (дето е само на думи!) не мога да си представя. Значи всичките ти думи за величието на руското са пълно лицемерие. 

Ще повярвам само на оня хептен изкрейзил русофил, който заради любовта си към всичко руско отиде да живее в Русия, порусначи се, ожени се за рускиня, която ще го бие всеки ден, пропие се, почне да живее като подивял и оскотял от руския комунизъм-империализъм идиот, ето тогава, като понесе всичко това и пак продължи да плямпа за величието на всичко руско, т.е. ако продължи да приказва русофилските идиотщини, тогава ще му повярвам, че го прави искрено, т.е. ще му повярвам, че е наистина напълно повреден в душата си от тази патологична любов. На такива като теб, дето си живеят на Запад и дърдорят за величието на всичко руско, прощавай, не вярвам и на една думичка!

Ето защо за мен русофилщината е израз на тотално потъпкване и поругаване на здравия човешки разум - потъпкване и поругаване на човешката отдаденост на истината!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo