Под публикацията със заглавие Не се ли срамувате от факта, че образованието у нас по времето на Османската империя е било по-свободно, т.е. по-истинско отколкото е сега?! се получи коментар (всъщност писмо до мен), който заслужава да бъде публикуван в отделен постинг заедно с моя отговор на него; ето за какво става дума:
Здравейте, г-н Грънчаров!
От известно време следя блога Ви и бих искала да Ви поздравя. Позициите Ви в него са отговарящи на нашата посткомунистическа действителност. Радвам се, че все още има мислещи хора като Вас.
С огромна болка и тъга, като представител на младото поколение, мога да Ви споделя, че при нас – завършващите студенти, си проправят път тоталитарните пропаганди на комунизма и нацизма. Много мои връстници са заслепени от някакви замаскирани неистини, възхваляващи комунизма и „червения” терор.
Не съм имала щастието да бъда Ваша ученичка в гимназията, но ще се радвам да организирате нещо като семинар, за да го посетя. Разбирам борбата Ви срещу порочната ни образователна система. Аз, като студентка в СУ „Св. Климент Охридски”, се нагледах на какви ли не абсурди – управленски, административни, образователни и т.н.
За мен Вие сте един достоен гражданин на България. Докато има хора като Вас, за нашето общество има надежда.
Бъдете силен и не се поддавайте на онези, които искат да Ви бутнат! А колко различно би било, ако имаше повече учители като Вас…
Надявам се да се видим на някой Ваш семинар и заедно да послушаме „Бийтълс” или „Нирвана”.
С любов и уважение,
Даяна Маринова – студентка в окупираното от мутрите ни Отечество
Здравейте, г-жо (госпожице) Маринова,
Благодаря Ви за отзива, който за мен е изключително ценен - понеже ме насърчава да продължавам да работя, живот и здраве да е, все така упорито в съзнателно приетата посока - или да вървя по пътя, по който вървя през целия си живот! Много се радвам, че има млади хора като Вас, които умеят да мислят и да разбират по верния начин реалностите, сред които живеем. Още повече ще се радвам ако добрите думи по мой адрес, които казвате, се окажат наистина верни и справедливи.
Отдавна имам намерението да участвам в създаването на нещо като клуб или семинар, където мислещи хора да имат възможността да разговарят, да разглеждат интересуващи ги теми и прочие. Ето че и Вие заявавате готовност да участвате в такава една дейност, което ме задължава да ускоря работата по създаването на такъв клуб или семинар. От известно време аз се мъча да въвлека властващите в образованието в една инициатива, наречена "кръгла маса" по по непосредствената и практическа реална демократизацията (декомунизация) на образованието (в Пловдив, пък и в страната като цяло), те упорито отказват да се включат, но се питам: дали не е добре ние без тях да започнем това "мероприятие"? Ще видя дали не е дошло времето за започването на една такава дейност, ще се опитам да осигуря условията за провеждането й, за мен ще бъде много важно Вашето мнение по повдигнатия проблем.
До скорошна среща на живо, да се надяваме, че замисленото (и така потребното!) съвсем скоро ще почнем да го реализараме в живота! Познавам и други хора като Вас, които биха се включили в дейността на такъв един клуб или семинар.
С поздрав от сърце и с уважение: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Не.
Има едно закъснение с идеите за тези клубове и дискусии с едно 30 години, а и тогава имаше кой да плаща богато за прокарване на идеята за "пазарното стопанство" и "демокрация"!
Публикуване на коментар