Кое стои по-високо, кое цените повече: приятелството или любовта? А има ли в днешно време любов - или има само секс?

По публикацията от вчера със заглавие Изследване по важния въпрос: Възможно ли е мъж и жена да са само приятели? се изказаха неколцина човека, а някои от запитаните даже... ми се обидиха (!!!), както е да е, отпочна се нещо като дискусия, в която необходимо стигнахме до нови и нови въпроси. (Можете да проследите дискусията както във фейсбук, така и в тук, в блога ми. А ако искате, можете да се включите в нея, стига, разбира се, да има какво да кажете, стига да имате некакви мисли, нали така?) Ето какво ми се наложи да напиша там току-що:

За Платон и приятелството (между мъже) е вид любов, само дето в нея няма нищо еротично-сексуално, а има само чисто духовни изживявания. За него една любов е "по-истинска" и "по-висша" доколкото не робува на плътско-сексуалното, в този смисъл "платоничната" любов между мъже (философи) е най-висшата, оттук иде широко известното положение, че приятелството стои по-високо от любовта.

Аз съм правил много интересни и разгорещени дискусии меж ду млади хора, мои ученици, по темата

Кое стои по-високо, кое цените повече: приятелството или любовта?

А въпросът за това що е любов е доста труден и заплетен, да не забравме, че християнството твърди, че Бог е любов, т.е. изворът на най-висшата и чиста (абсолютната) духовност е любов, от което следва, че любовта е нещо духовно, т.е. любов има когато има дълбоки чувства и дори дълбоки мисли между две души.

Не знам, любов може да каже що е само оня, който е прижявавал това най-висше състояние на духа, а ние дали сме преживявали е трудно да се каже, щото да обичаш един човек - това дали е любов? Половата любов, която включва и сексуалната близост, в днешното наше тъй бездуховно време дали изобщо е разпространена, дали се среща? Затова в моите часове съм питал младите хора, учениците си ето как:

Има ли в днешно време любов - или има само секс? Дали любовта не е някаква древна фантазия и химера, а всъщност най-истинското да е тъкмо сексът?

И в часовете по философия тогава са ставали страхотни дискусии, в които аз лично изобщо не съм се месил. Обикновено тия младежи, които казват, че вярват в любовта и че я търсят, са били осмивани във въпросните дискусии, някои от тях са се притеснявали да признаят, че търсят истинската любов, щото връстниците им са ги смятали за някакви си там съвсем несъвременни смотаняци.

Такива бяха моите часове, поставях въпроси, които наистина вълнуват младите хора, по тази причина тъй бдителните "образователни" началства ме определиха като "пълен некадърник" и ме опраскаха, изритаха ме от "образователната" система завинаги...

Да видим де, щото аз не съм престанал и миг да се боря за промяна в този мухъл, в това блато, дето се нарича "училище"...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo