Ще продължим борбата си за ново и модерно образование, няма да капитулираме или да дезертираме, не очаквайте това от нас!

Упълномощен съм да заявя нещо важно, което ще хвърли обилна светлина върху ситуацията в групата (или общността) на небезразличните граждани.

Както е известно само за два дни двама от най-дейните активисти на групата, а именно моя скромна милост и г-н Николай Димов, блогър като мен, заявиха оттеглянето си от групата или общността, създаването на която фактически ние инициирахме. Някои зложелатели до такава степен свързваха групата на небезразличните с нас двамата, че най-нагло тръбяха, че всъщност самата група изглежда се състои само от нас (но за тяхно нещастие има факти, които доказват, че групата на небезразличните граждани е в действителност неизчислима, пък макар и да е имагинерна, неструктурирана и неорганизирана, по-скоро самоорганизираща се на съвършено нови за нашите родни условия принципи и начала!). Както и да е, ето, от тази сутрин неприятелите на нашата група тържествуват и празнуват нейната, както им се чини, окончателна гибел. Предполагаме, че в някои уютни кабинети в образователното ведомство най-вече днес да са се лели вина и да се са правили банкети за ознаменуване на тъй приятното загиване на върлите неприятели на техния тъй блажен властови комфорт.

Аз декларирах че се оттеглям по здравословни причини (да си запазя за известно време, по възможност, тъй несретния в последните години животец!), а пък Ники Димов пожела да се оттегли по чисто прагматични причини: за да не му попречат съответните фактори да осъществи заветната си мечта да стане учител. Два дена значи някои триумфират, че групата на небезразличните, видите ли, била загинала, сиреч, иначе казано, БЕЗРАЗЛИЧИЕТО вероятно е успяло да победи безвъзвратно тъй кошмарното НЕБЕЗРАЗЛИЧИЕ. Тъй де, но тържеството на въпросните пазители на гибелното статукво е крайно преждевременно. Ето каква е истината, дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки!

На коситба на нас двамата с Ники ни хрумват най-хвъркатите идеи!

Истината е, че ние двамата с Ники по предварителна наша уговорка всъщност и в действителност дръзнахме да си проведем един важен... социално-психологически и нравствен експеримент, т.е. искаше ни се да тестваме реакциите на природанаселението в свидното ни отечество. (Това, че си направихме експеримент, съвсем не означава, че написаното от нас не е вярно, че не мислим това, което казваме, че заблуждаваме някого: напротив, пределно честни сме във всичко казано или написано, единственото невярно нещо е, че се оттегляме!) Е, да, блъфирахме, че се оттегляме, но сторихме това с ясно осъзната цел: за науката и също така за каузата на модернизацията на българското образование се иска да дадем и някои жертви, нали така?! И знаем добре, че за някои цели всички жертви са оправдани. Тествахме реакциите, провокирахме ОБЩЕСТВЕНАТА, тъй да се рече, "СЪВЕСТ", доколкото такава у Нашенско изобщо има. Е, научихмме каквото ни трябваше - и сега с още по-голяма убеденост съобщаваме: ние борбата си няма да прекратим, няма да се оттеглим, от нас безразлични и скучни мижитурки няма да се получат, ще продължим до последните си сили своята свещена борба за ново и модерно, истински пълноценно и ефективно, личностно и ценностно богато обучение и образование! Това е положението, тази е истината, драги и тъй уважавани от нас дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки!

Е, моите сили наистина са на изчерпване, но силите на Ники са в своя апогей. Ще продължим борбата си, няма да капитулираме или да дезертираме, не очаквайте това от нас! Ще се борим до последния си дъх за нашите идеали! Позволявам си да кажа това нещо от името на двамата щото Ники днес го заяви на съответното място сам.

Толкова. Тази е истината. Това е положението.

Приятна вечер ви желая! Искрено съчувстваме на празнуващите днес тъй преждевременната "гибел" на групата на небезразличните граждани, към която освен нас двамата с Николай принадлежат още много други наши приятели, с които общуваме всеки ден (някои от тях са действащи учители и по понятни причини предпочитат да не афишират принадлежността си към групата на небезразличните).

И един въпрос искам да ви задам най-накрая: а бива ли групата на небезразличните да се оформи и организационно и дори юридически като духовно движение, като неправителствена огранизация или дори като... партия?! Как мислите по този въпрос, ще ви бъдем благодарни ако ни кажете?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo