Откъде ли успяват да намерят такива уникални идиоти за училищни директори?

"Избират се началници, които са посредствени, а след това те се обкръжават със служители, които са посредствени колкото тях."

Правдиви и горчиви думи на проф. В.Минеков; аз бих заменил в тях думата "посредствени" с думата "некадърни" - за да станат тия думи още по-правдиви... некадърните началници (директори на училища примерно) след това се обкръжават с толкова по-некадърни от тях самите служители (учители на вашите деца и внуци), че на техния фон началникът (директорът) не само да изглежда кадърен, но дори и да е нещо като звезда! :-)

Аз специално съм забелязал, че при "конкурсите" за училищни директори обикновено биват избирани и назначавани толкова некадърни (и, респективно, злобни!) персони, че те са нещо като феномени на некадърността, злобата, идиотизма и прочие...

Питал съм се често откъде и как са успели да изкопаят такива уникални идиоти за директори на училища, но и досега не съм успял да си отговоря на този толкова интригуващ ме въпрос...

Вие имате ли някакво що-горе обосновано предположение по този пункт? И още един много важен въпрос напоследък ме терзае: вие давате ли си сметка какъв страшен пагубен ефект върху душите на вашите деца и внуци има този "безинтересен" факт, че ситуацията в училищата е такава предвид току-що изявения пред вас факт около назначаването на въпросните училищни директори, т.е. че ръководители на учителите на вашите деца и внуци са подобни одиозни и уникални исторически, човешки и природни феномени?

ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo