Как провокацията, наречена "Санстефанска България", взриви завинаги обединението и целостта на България?

Момчил Дойчев: Въпросът не е само защо не се е състояла "Цариградска България", но и до несъстояли се и други Българии - "Лондонска" - от 1913 г., Брест-Литовска" от 03.03.1918 г., или "Великденска" от 1941 г. За това подготвям отделна книга със съответния геополитически анализ. Естествено, намесата на Русия против България е налице и в четирите случая, особено в първите два. Но основната причина е в нас, в нашия политически и интелектуален елит, в неговото роболепие и страх пред "Освободителката", в предателството на маса корумпирани български политици, обслужващи Азиатския департамент преди, а сега агенти на съветските и руските терористични служби. Поставени и до днес на ключови позиции в държавното управление, те продължават да обслужват интересите на окупатора и главен геополитически враг на България от 2 века насам. Ето сега, когато в цяла Източна Европа премахват паметниците на съветските окупатори, донесли в Европа не свобода, а робство, каквото никога не е имало преди, някой ремонтира и пази с полиция "техните" паметници, маркиращи територия, която смятат за своя. Не само Чехия, но дори мъничка Естония, наводнена с руска агентура има политическа воля и премахна паметника на окупатора от центъра на Талин. Срам ме е, че сме толкова недостойни на заветите на Раковски, Левски, Ботев, Захарий Стоянов, Стамболов и всъщност на всичките ни национални геори, които не са се продали. Позор за целия ни управляващ днес "европейски елит".

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo