Оскотяла от злоба другарка написа и изпрати претенциозен поетично-лиричен донос срещу мен

Някаква другарка, представяща се с псевдонима "Рамон Меркадер", ме уведоми току-що, че щяла да изпрати донос до сайта Уча.се, където моя милост реши да кандидатства за учител по философия; въпросната другарка даже има добрината да ми изпрати литературно-лиричния шедьовър, който възнамерявала да изпрати до този същия сайт. Понеже съм горещ изследовател на "човешката", с извинение, психопатология, решавам да публикувам въпросното доста измъчено творение, чиито стил е на оскотяла от жажда за литературна слава застаряваща даскалица по литература, която, поради извънредната й посредственост, най-вероятно се подвизава като директорка в някое училище. Ето, насладете се на този лирично-патетичен и мелодраматичен шедьовър:

Здравейте,

От блога на пловдивчанина Ангел Грънчаров разбрах, че е имал наглостта да кандидатства при вас за учител по философия. Считам, че е мой граждански дълг да ви уведомя, че лицето е самозванец, чиято квалификация като философ е твърде спорна. Образованието си дължи на следване в едновремешния СССР благодарение на дядо си, комунистически големец от първите години след 9-ти Септември 1944 г. След промените през 1989 г. успешно се е прилепил към СДС и по този начин си е осигурил още няколко години паразитиране на гърба на българския данъкоплатец, представяйки се за учител по философия в елитна пловдивска гимназия, от която впоследствие е уволняван 2 пъти. Качествата му за учител са твърде спорни, тъй като е обзет от манията да организира кръгли маси, дискусионни клубове и пр., на които единствените теми за обсъждане са "Комунизмът", "Русия/СССР и враждебната и политика спрямо България", "Путин и враждебната му политика спрямо България", "Иван Костов", като за Костов лоша дума не дава да се издума.

Г-н Грънчаров притежава рядко срещана мания за величие, която се изразява в перманентните му напъни да списува книжки. Автор е на безчет "книги" без никаква литературна, художествена, философска или каквато друга искате стойност, които залежават у дома му и за което е виновна пловдивската мафия на книгоразпространителите и продавачите на книги. Според негови собствени признания (по данни от блога му) годишно успява да пласира 4-5 бр от книгите си, най-често под формата на подарък. Не е известно някой "читател" да е потърсил повторно г-н Грънчаров за книга. Самият г-н Грънчаров често обявява инициативи "Авторът подарява книгите си" по пловдивските улици и мегдани (отново данни от блога му), но всуе, в края на деня макулатурата поема обратно към дома на г-н Грънчаров.

Причините за уволнението на г-н Грънчаров от пловдивската ПГЕЕ основно се коренят в маниите му за "новаторство", което се състои в отклонение от учебната програма, преподаване на собствен материал със съмнително качество, често основан на публикациите в блога му. Заснемането на уроците според г-н Грънчаров е върховно новаторско постижение, с което той е много горд (видеоклипове от уроците му от времената, когато беше преподавател са достъпни в блоговете му и в канала му в youtube), но което трудно обяснява какво точно им е новаторското. Нещо повече, видеоклиповете на Ангел Грънчаров показват липсата му на качества за преподавател - стига да имате нерви да изгледате повече от 5 минути ще се сблъскате с мрънкане, мънкане, фъфлене и най-вече с изнервящо представяне на тезите.

Г-н Грънчаров не толерира чуждото мнение. Доказателства за това бол, поровете се в блога му, поровете се във видеоклиповете от уроците му.

Г-н Грънчаров вече всъщност се е самоназначил за учител по философия, създавайки "Класна стая по философия" във Фейсбук, използвайки ситуацията около карантината в българските училища в момента. Интересът към страницата е нулев, можете сами да се уверите в това като я посетите.

Г-н Грънчаров неколкократно прави опити да започне работа като учител по философия в редица пловдивски и софийски училища, най-често в дните между 13-ти и 15-ти септември, когато вече е късно за подаване на документи. Ако успее все пак да получи място, обикновено след 2-3 месеца лъсва пълната му неспособност и некомпетентност, след което той е принуден да си търси нова работа, а съответният директор да търси нов учител по средата на сезона (срока). Последното му такова действие беше свързано с едно столично училище, където след около месец и половина работа г-н Грънчаров достигна до откритието, че заплатата му не е достатъчна да покрие разходите му за квартира, храна и останалите му разходи, беше принуден да се откаже доброволно от мястото в софийската гимназия и след това с цялата си наглост обвини директорката на тази гимназия, че го е освободила по напълно неясни критерии и напълно незаконно и че пловдивската директорска мафия (!!!) е стигнала до София.

Г-н Грънчаров страда от мания за значимост. Непрекъснато обявява за имагинерни срещи с негови бивши ученици, на които много им липсвал, които с нетърпение го чакали да се върне да преподава, но реални доказателства за това няма. Нещо повече, г-н Грънчаров регулярно провежда протести на тротоара пред ПГЕЕ - Пловдив, като на една пластмасова градинска маса открива "Училище на тротоара" или на открито, което се радва на нулев реален интерес от страна на учениците, но пък предизвиква небивал интерес сред пловдивските сеирджии.

Г-н Грънчаров е водач на т.нар. "Група на небезразличните към проблемите на българското образование граждани", която включва него самият и 2-3 по-близки приятели и познати, чиято дейност и подкрепа е по-скоро виртуална. От името на тази група г-н Грънчаров организира постоянно дискусии, дебати, кръгли маси, посещения в различни образователни институции, постоянно издава възвания, призиви, петиции и други документи, уникални по своята дебилност и налудничавост. Според действията на въпросната "група", проблемите на образованието ни се свеждат до възстановяването на Ангел Грънчаров като учител по философия в ПГЕЕ Пловдив.

Както вече ви казах по-горе, г-н Грънчаров е списувател. Списува блог, в който редовно публикува отворени писма до различни институции - регионалният инспекторат по образованието в Пловдив, министъра на образованието, омбудсманът (и националния, и регионалния), пловдивските общински власти, директорите на различни гимназии и т.н. По-лесно е да се изброят институциите на които г-н Грънчаров не досаждал с постоянните си молби, писма, възвания, предложения, апели - Плод и зеленчук, Съюза на слепите в България и Българска федерация по Не се сърди човече. Всички останали са подложени на постоянен терор от страна на Ангел Грънчаров.

Г-н Грънчаров страда от такава мания за значимост и величие, че редовно под публикациите в блога си сам си публикува коментари от "анонимни" читатели.

И не на последно място - г-н Грънчаров е широко известен в Пловдив и областта като "бай Ангел Тъпунгера".

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo