Христос е разпънат между двама разбойници! Невинен, честен човек, нищо лошо не е направил, при това е учител, а е поставен в такова унизително положение! Схващате ли смисъла?
Ако се самовъзприемате за християни, на вас самите случвало ли ви се е някога нещо подобно: да ви "разпъват на кръст" (метафорично, не наистина; нали казваме "Нося си кръста!"?) без да сте направили нищо лошо, съвсем невиновни, да ви унижават, да ви плюят, да ви обиждат?
Ако такива неща никога не са ви се случвали (вие правите нужното да не ви се случат!), какво показва пък това? Как така ще сте християни, ако изобщо не си "носите кръста"?
Какви мисли ви спохождат на днешния ден, Разпети Петък, в който преди 2000 г. нашият Бог Иисус Христос е страдал толкова много, т.е. е стоял разпънат на кръст и е умрял заради нашите грехове?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар