Защо това, което прави Пловдивската обществена телевизия, е феноменално?

Ето писмото, което написах тази сутрин до г-н Евгений Тодоров, ръководителя на Пловдивската обществена телевизия:

Здравей, Евгений,

Вчера гост ми беше Георги Пашев, млад човек, роден през 1988 г., т.е. е от "поколението на свободата"; той работи като програмист и е главен асистент в ПУ по информатика и компютърни науки; та той участва вече в няколко предавания, в които говорихме за образование; но вчера за първи път беше в студиото, ето неговия отзив, пращам ти го, защото е показателен:

Днес като бех в офиса на ПОТВ и се хванах за главата и за малко да се просълзя! Толкова мизерна обстановка, а такава хубава програма правят! Едно малко студио с няколко декора, 4 камери, 2 безжични микрофона, но старо поколение и излиза цяла продукция като при голяма телевизия! Евала за огромната ефективност!

Така той оценява това, което правиш. И аз се развълнувах, ето какво пък му написах аз:

Да, напълно си прав, самата истина е това, което казваш! Това, което е направил Евгений Тодоров с неколцината си сътрудници, е изключително голямо, то е равностойно на подвиг. Те всъщност правят интерактивна, диалогична телевизия, нещо много съвременно и добро, да не говорим колко много ПОтв направи за Пловдив и за пловдивчани. За жалост, почти никой от властващите в града не се е трогнал и не е предложил подкрепа или помощ. Което е срамно, щото ПОтв съвсем безкористно и всеотдайно работи за града, пък и за страната, всичко го прави даром, по чисто идеалистични подбуди, което в нашите условия е феноменално, е крайно рядко явление! И това продължава вече повече 20 години! Ще си позволя да пратя отзива ти на Евгений Тодоров, да види как представител на "поколението на свободата", каквото е твоето поколение, оценява правеното от него и екипа му, което е знаменателно! В крайна сметка човек трябва съвестно да си върши работата, независимо от това, че често съвременниците не са справедливи; но рано или късно всичко направено ще бъде справедливо оценено. Съжалявам, че вчера пропуснах да те запозная с г-н Тодоров, грешката е моя, улисан, не ми хрумна, но при следващо твое участие ще го сторя..

Това е. Това сметнах за нужно да кажа на този млад човек.

Хубав ден ти желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo