Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 2 май 2020 г.

Коя е главната грешка на масовата политическа "философия"?


Национализмът - национал-социализмът и национал-комунизмът (путинизмът!) като негова висша форма - не са "крайно ДЕСНИ" доктрини, а са... крайно леви доктрини. Тия, които ги определят като "крайно десни", са жертва на фалшификацията, на лъжата, която има коминтерновски произход: защото тъкмо КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ИНТЕРНАЦИОНАЛ навремето, за да скрие дълбокото родство на комунизма с германския национал-социализъм, го определи като "крайно дясна" идеология или доктрина.

Но и комунизмът, и нацизмът поставят акцента на масата, на колективното начало, на безличната тоталност, било то нацията, било то класата, а това са все абсолютно безлични тоталности; на тази основа и двете човеконенавистнически антилиберални доктрини са такива люти врагове на индивидуалната личност и на свободата!

Интересно е, че на тази лъжа са жертва и до ден днешен дори и сериозни анализатори, което показва колко дълбоко тя се е вкоренила в съзнанията.

Дошло е време всяко нещо да бъде поставено на точното му място. Примерно да смяташ таваришч Путин за "консерватор" или за "десен" е не само извратеност, но е израз на тъпотия, да не кажа на тъпунгерщина!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: