Публикацията със заглавие Може ли уволнен учител по философия да оцелее като бере липов цвят? породи дискусия, която обещава да бъде интересна - и да постави важни въпроси. Ето какво си казахме до този момент, можете да се включите при желание в нея (Място на дискусията във фейсбук):
- Елена Игнатова Поучителна история.
- Георги Пашевъ Когато пишете за неволите си и как берете липа, за да си платите бензина и да ядете, давате определено послание на другите учители, а именно: не правете като мен, за да не берете липа за оцеляването си. Станахте глашатай на историята си и хората си вадят изводи в обратната на желаната нам посока. На тях им е чужда концепцията за мъченическото страдалчество в името на висши принципи. Затова трябва да подчертавате колко е готино да си уволнен учител и да наблягате на прекрасните страни.
- Георги Пашевъ А и така ще има двоен ефект: ще се присмеете по елегантен начин на тези, които са ви уволнили, като ще иронизирате ефекта от техната постъпка :)
Ангел Грънчаров Винаги съм залагал на истината. А заради истината у нас особено се страда. Повечето учители са склонни да си плюят в лицето само защото са малодушни, страх ги е да не ги сполетят известни неудобства, ето по тази причина предпочитат да си продадат душите. Никога не бих си позволил да лъжа за истинското си положение с оглед да примамя повече учители да последват примера ми. Те не са тъпанари за да се излъжат така плоско. Разбира се, бягството от учителската мисия (някои бивши учители, да речем, са станали търговци!) може да се представя като по-сполучлив и изгоден жизнен избор. Мнозина го правят, казват: спасих се, не сгреших, че избягах от учителстването. Аз пък мисля иначе. Не съгреших, не се продадох, запазих си принципите, платих съответната цена (включително и със здравето си!), пострадах, но съвестта ми е чиста. Не знам дали можете да си представите предимството на това на човек да му е чиста съвестта и да знае, че е останал верен на дълга си. Това са идеалистични неща, чужди на повечето хора, които оценяват моя избор като "глупост" или като "безразсъдство". Но един християнин никога не би подложил на съмнение верността на такъв един избор в полза на духовни неща като истина, свобода, достойнство, дълг, съвест. Мисля, че изказването Ви говори за това, че бидейки католик, сте станал и... йезуит. Не мога да си го обясня. Затруднявате ме да Ви разбера. По Вашата логика Христос е глупак щом като, бидейки Бог, се е оставил на някакви тъпанари да го разпънат. Глупава ли е жертвата на Спасителя? Той защо ни е дал този пример? Един учител, ако иска да остане верен на учението на Христос, как трябва да постъпи в такава една ситуация когато в "образователната" система властва неприкрит и безскрупулен кариеризъм, сиреч, мнозинството се е отдало на материализма и в крайна сметка на сатанизма?! Тук няма трета възможност, тук нещата стоят така: или-или. Или си продаваш душата на дявола, на злото, или в имено на доброто страдаш, понасяш мъки.- Георги Пашевъ Да си йезуит не е толкова лошо, независимо от разпространените негативни конотации в общества като апталското. Навремето йезуитите и Игнасио Лойола са спасили латинска Америка и Испания от протестантската ерес 🙂 И да си йезуит (последовател на Исус, буквален превод), не значи, че си безпринципен, но може да значи, че понякога правиш малки компромиси, много малки и невинни в името на по-висша цел. Може да е едно малко гряхче, един малък компромис, който обаче ще те изпрати на по-добра изходна позиция да можеш да влияеш по-добре на събитията после. Ето например, сега аз за да стана доцент, трябва да направя някои компромиси със съвестта си; но после ще имам право да водя лекции и да създам далеч по-смислено учебно съдържание за студентите 🙂
- Георги Пашевъ Ангел Грънчаров , ето още един йезуитски пример от Библията. Не кой да е, а свети Петър трябваше да се отрече от Исус 3 пъти преди първи петли да пропеят, за да отърве кожата от разпятието, но с цел да разпространи християнството в Рим и от там по целия свят 🙂
- Георги Пашевъ А разпятието после така или иначе го застигна, но след като вече си беше изпълнил мисията 🙂
- Ангел Грънчаров Всъщност не знам дали си давате сметка, че аз с примера си пак показвам, че съм направил, въпреки всичко, верният избор. Чудесно е човек да е застанал на правата страна. Тия, именно властващите в "образованието", които постъпиха несправедливо спрямо мен, отдавна са разбрали, че като дадох пълна гласност на това, което направиха, аз ги изобличих в несправедливост и в това, че постъпиха в противоречие с правото, което ги дискредитира за вечни времена. Нищо че имат властта и облагите (пари, "уважение" от страна на изпадналото в бездуховност и безразличие общество). Ще дойде ден и ще се признае (когато обществото се промени в нравствено отношение!), че ще се признае истината, недейте да подценявате истината, тя е нещо непобедимо. Стигна се дотам, че самият живот потвърждава всеки ден верността на моя избор: мен, примерно, ме уволниха за това, че съм си позволил различни новаторства, да речем дистанционно и виртуално обучение на учениците (мои учебни часове още са в нета!), това беше оценено като "престъпление", дойде ли момент, в който всички учители и самите управници се видяха принудени зорлем да правят това, заради което същите те преди две годони ме наказаха?! Нима не разбирате, че това, което аз правя всеки ден в блога си и във фейсбук (поставям какви ли не казуси!) означава, че аз, макар и опраскан, продължавам да учителствам, продължавам да обучавам много хора, подължавам да си изпълнявам ролята на възпитател и пр.?! Вярно, правя го без пари, но и Сократ навремето е правил същото, а не знам и Христос да е бил на някаква заплата, нали така?! Защо тогава аз да не го правя. Щото сме все учители, независимо как се наричаме, Сакрат, Ангел, Христос, принципът е същият. Тия, които разпънаха Храстос, принципно същите сега разпъват мен, за мен като християнин случилото се е съвсем естествено, то не е някаква аномалия, а си е в реда на нещата. Аз, уволнен, остракиран, продължавам да се занимавам с истинско образование, а това, което се случва в "образователната" ни система, е менте и чалга, е само имитация на образование, нима и това ще се осмелите да отречете?!
- Ангел Грънчаров Георги Пашевъ За мъдростта на йезуитството ще Ви отговоря по-късно, щото трябва да тръгвам на работа, дежурен съм, отивам при кучетата (мои помощници), знаете, прехранвам се като пазач за минималната заплата, т.е. за мизерни пари. Но няма нищо. Аз съм правил компромиси, но съвсем малки, щом съм оцелял 32 години в противочовешката образователна система. Мога някога да Ви разкажа катко историята на моите борби докато бях университетски преподавател. те са много показателни. Показват, че това, което беше в образованието преди 30-35 години, сега не само че е същото, но е и значително по-зле. Деградацията и в т.н. "университетско", и в средното образование е колосална. Не знам давате ли си сметка, че ПУ само външно наподобява, че е нещо като университет, иначе вътрешно е нещо съвсем друго, примерно мафия, кариеристична общност или братство на безскрупулни и арогантни посредствени кариеристи и пр. талантливият човек в такава среда трудно оцелява ако не стане себеподобен на мнозинството. Иначе става чуждо тяло и го изритват. В мафията е така.
- Георги Пашевъ В основата на истинското йезуитство е да направиш малък компромис, но навреме, така, че това да доведе до поредица от събития с много хубави резултати за личната житейска мисия. Не говорим за сериозен грях, за сериозно потъпкване на истината, а за съвсем малък и невинен грях, който обаче в конкретен момент е бил абсолютно необходим за висшата цел. Нарочно го обяснявам, понеже споменахте термина йезуит. Във вашият случай не знам какъв е бил ключовия момент, който е можеш да ви изведе на далеч по-добри позиции, за да можете след това да сте далеч по-ефективен в разпространението на Словото си и да засегнете много повече сърца с него. Не смея да анализирам живота ви чак дотам, защото няма как да знам всички факти. Но бидейки отчасти йезуит, защото наистина съм склонен на някой и друг малък компромис; съм почти сигурен, че такъв момент е имало. Вие сам казвате, че почти никой не се интересува от изкупуване на книгите ви. А в отлика на това, Исус е пълнил с хора всяка своя беседа/проповед и затова именно (и не само) е бил сметнат за доста опасен от книжниците и фарисеите, които са били буквоядци на това, което смятат за Истината. Тези, които убиха Исус са смятали, че го правят, защото Той противоречи на Истината. Те са един вид религиозни фундаменталисти. Ако ги питаш, и те биха казали, че са знаме на Истината. Но това, което те прави истинския последовател на Исус е сърцето и склонността да прощаваш. За разлика от всички други аврамистични религии, християнството е по-човеколюбиво и дава по-голяма възможност за изповед и прошка след преосмисляне на греховете и пътя дотук. И няма толкова насилие и борба в стил “зъб за зъб, око за око” 🙂 Не ви отричам нищо от пътя, това си е бил ваш личен избор; но това не значи, че е единствения верен избор, и не значи, че тоя избор е за всеки човек. Това исках да кажа 🙂
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
4 коментара:
Оф, АIG ефенди, пак трябва да ти обяснявам от Запада кое как е по турските въпроси, че след като умря Алекс Алексиев, само аз останах, всичкото друго ca IQ амеби...
BG-турците, налазили дори парламентo, са некви невменяеми мелези-ибрикчии, Турция не й пука за тях, време е да се срещнат с турско-османската надменност и да не си мислят че е по-малка от немската - не е...
А бунтарите в Америка не познаваш, какви глупости говориш че искали хуманно общество - Боже упази, и как реши че искат това и че изобщо знаят кво е?...
Това са диви апаши, точно като нашите в навечерието на 9 септември 1944 г, но in USA има нещо което ИСКРЕНО И МНОГО СИЛНО МЕ ЗАБАВЛЯВА - няма руска армия да влезе и ги направи началници, а после да колят и бесят с абдалския си мозък...
И как се мятат кат пор в клетка, ама няма изход, а, американски червени задници? Нeма го келепирo, а? Ма той силен бил тоя капитализъм, а, ще ви подритне кат огризки и утре пак на работа, а?...
А Владимир Илич кво ви обеща, a? Hо тогава се правехте на китайци и лапахте Шевролети и пържоли...
Ами сега ще лапате оная му работа, шматки без класово съзнание и с мозък по-малък от амеба (или чехълче ако предпочитате, ама обиждам чехълчето)...
СМЕХ, тогава се подиграваха на Рейгън като уволни авиодиспечерите (потърсете в Google, air-traffic controllers Reagan), сега на Тръмп - ама повтарям - като ви свършат парите на Тръмп няма да свършат скоро и познайте сега пъзела с кухите си тикви и кой ще ходи на работа и кой ще управлява...
Ама като твитвате сте сякаш еднакви с Тръмп, а? Вервайте ми, не сте, объркал се е суетниo ви тъп мозък, А като философ AIG ще ви го потвърди и прошнурова с руски печат, ок?... Мамини хлебарки, червена рая надигнала се в ескадроните на Смирненски - оня BG-глупак ги изхвърлил в боклука от яд че се видял описан какъв капиталистически роб е, не им знам аз селкия малък ум in BG…
Теa ребъли in USA ще ми се сравняват с руснаци, тая оядена измет, дето я гледам всеки Божи ден наживо in Australia, а ти АIG през филтрираните BG новини...
Не заслужават и капка внимание in USA, ще дестабилизират оная ми работа и както казах: Бегом на работа, американски пигмеи, решили че са някой...
А ти АIG е време да видиш силата на капитализамо, окè? Точно той събори СССР, а не черешовио топ, окè?...
Сега най-после разбираш каква е хавата (турска дума, а халва е пак турска, но друга, ОК?)...
Чао и на хаерлия (а защо разбираш турски, защо?)
P.S. А за гейовете престани с провокациите, че провокираш собствената си глупост - ако дедо ти ги види, ще си свали колана - но не зa каквото те си мислят, ами да им хвърли един як кьотек по турски, той знае как...
Ти май искаш да влизаш в Европа, а? Mи кой ти каза че е възможно, а?...
А. от Австралия
Любен Воденичаров е най-добрият човек, когото познавам. Той е човек, който много е страдал и страда (има още от рождение увреждане в краката и трудно се предвижва!), но за сметка на това е станал изключително интелигентен и добър човек, за когото с пълно право мога да кажа, че е Божий човек. Аз съм философ по образование, но всеки ден, разговаряйки с г-н Воденичаров (той е близо 20 години по-млад от мен!), се удивлявам на мъдростта, която се съдържа в неговите думи, в неговите тъй проницателни разсъждения. На това основание смятам, че той просто огласява мисли, които Бог му праща, да, в неговите думи често забелязвам небесна, Божествена мъдрост. Той е същински праведник, да, той е праведен човек, който е украшение в духовния живот на нашия град, пък и на страната ни. Освен да разговаря с най-различни хора и да им помага за тяхното нравствено израстване и очистване (той е на мен много ми е помогнал в тежкия период, свързан с принудителната ми безработица и изпитанията, които понесох във връзка с моите борби за реална промяна в образованието, аз съм учител по философия със свободолюбиви, с демократични убеждения, по тази причина се боря за реална демократизация на отношенията в училищните общности, поради което и бях уволнен!), г-н Воденичаров всекидневно страстно участва в дискусиите между зрителите по Пловдивската обществена телевизия, където осъществява изключително ценна разяснителна дейност по изтъкване на нравствените основи на демократичното развитие на обществото ни. Неговото правдолюбие е потресаващо и изключително ефективно, ефектът му върху съзнанията на пловдивчани е неоценим. Нравственият пример и заразяващата морална сила на тъй духовната добродетелност на г-н Воденичаров е неоценим, което е и моето главно основание да го номинирам за най-добър човек в Пловдив. Да не говорим за това колко пъти той ми е подарявал част от продуктите, които получава като човек с увреждания, причината за това е, че със съпругата ми вече трета година сме безработни. Ще се радвам комисията да вникне в този уникален случай и да присъди наградата за най-добър човек именно на него. Той е един истински християнин, не само като съзнание и ценности, но и като поведение, което е достатъчно основание да спечели наградата.
Какво падение, Боже мой! Сакат човек да ти носи храна да ядеш, показателен случай на търтей, който всеки Божи ден публично лицемерничи, че го мързи да подхване работа. За сметка на това сее злоба от трибуната на Пловдивската обществена телевизия. Г-н Евгений Тодоров, не разбрахте ли, че този скандалджия лъже-философ и лъже-психолог съсипва всичко, до което се докосне, както го е вършил през целия си досегашен живот на навлек в културното средище на България.
Другарко, на път сте да полудеете, но това за Вас е спасение, лудостта ще ви спаси от злобата, която трови сърцето Ви така, че ако не полудеете, ще умрете от злоба!
Г-н Воденичаров ми даде онази част от продуктите, дадени на него, която той не може да ползва поради заболяването си. И за да не ги хвърли на боклука, ги даде на мен. Пишете донос срещу мен до г-н Тодоров за да си облекчите малко мъката...
Публикуване на коментар