Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 6 юни 2020 г.

Човечност


Европейският съюз помага на един небезразличен гражданин, а той пък помага на мен, българският учител, опраскан, уволнен и остракиран от "образованието" на мутро-комунисто-гербовашкия режим. (Моята съпруга, също учителка, също е безработна: за да отмъстят на мен уволниха и нея!) Той ми предостави днес част от продуктите, които е получил, като към това прибави и килограм череши - за помен на починалите от неговия род.

Да, и такива хора има на този свят, сами нямат, но помагат на други...

Този човек и небезразличен гражданин се казва Любен Воденичаров. Да е жив и здрав - заради такива праведни хора като него Бог прощава и на нас и ни щади, въпреки пороците, в които сме затънали!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

15 коментара:

Анонимен каза...

Прав, здрав човек, трудоспособен се оставя семейството му да бъде гледано от човек с достатъчно трудности в живота си. Искрено се възхищавам на Воденичаров, голяма постъпка, но е неудобно за Вас!

Ангел Грънчаров каза...

Искрено се възхищаваме от Вашия "морал", другарко! Правият, "здравият" и трудоспособният човек, другарко, е подложен на репресии от Ваши бойни другарки, другарко, забранено му е да упражнява професията си, поставен е в унизителни условия, но Вие това не го вземате предвид, а си дърдорите своите врели-некипели - по причина на злобата, която изпепелява душата Ви. Думата "морал" във Вашите уста, другарко, е гавра...

Анонимен каза...

Приличате на малко дете на което са взели играчката. Ревете години наред как сте окастриран и как лошите началства си трият обувките с вас, но нищо не правите по въпроса да си намерите друга работа. Ми дайте тогава всички да умрем от глад, защото сме изгонени от любимата ни работа. Вие имате задължение към семейството си, това е на първо място, на второ е, че началствата са лоши. Стегнете се и започнете материално да издържате семейството си, след това говорете каквото и да било. Човек на когото му дават помощи от Европа ви прави дарения, не ви ли е неудобно поне ?

Ангел Грънчаров каза...

Много ми е неудобно, другарко. А на Вас не Ви ли е поне малко неудобно да казвате това, което казвате? Как смятате, тия, дето ме доведоха до това положение, те имат ли някаква вина за станалото? Защо тогава се правите на изоглавена че не забелязвате какви безумия те си позволиха да направят, разчитайки, че хората се обзети, подобно на Вас самата, от пагубно безразличие - и от безчувствие?!

Анонимен каза...

Дори и така да е, дори и да сте прав, какво следва след това ? Какво ще се случи после? Всички ние сме безразлични, манипулират ни, лоши управници и ? Какво предлагате ?

Ангел Грънчаров каза...

Борба предлагам, другарко. Борба за свобода, за права, за достойнство? Чувала ли сте за нещото, наречено свобода? А имате ли си понятие що е това достойнство?

Анонимен каза...

Срам, Грънчаров, срам! Не ви ли е поне малко неудобно да се гледате в огледалото, като се бръснете? Болен човек като Воденичаров дава храна на здрав, прав и работоспособен човек като вас! Бре, докъде може да стигне човешкото падение!

Анонимен каза...

Дайте конкретни предложения, н говорете така общо

Ангел Грънчаров каза...

Другарко мари, като се възмущавате толкова показно от това, че г-н Воденичаров ми помага, тогава не е ли логично Вие самата да почнете да ми помагате, ведь Вие сте здрава, права, богата и прочие? Иначе ще излезе, че сте чисто и просто лицемерка, лъжкиня и мръсница...

Анонимен каза...

Вие нямате нужда от помощ. Работоспособен сте.

Ангел Грънчаров каза...

Така ли, другарко? И как решихте това? Как да работя по професията си, като Вашта партия, другарко, ми забрани да си практикувам професията? Кажете де, драга мерзавке?

Анонимен каза...

Проблемът в България е, че има много хора като вас. Смятате, че всички са ви длъжни и трябва да ви играят по свирката, но както се вижда в демокрацията, за да ядеш, трябва да си кадърен и да работиш здраво, нещо което вие не умеете.

Ангел Грънчаров каза...

Къде виждате тази демокрация в Мутроландия ма, другарко? Значи аз съм проблемът на България, щгото се боря за правата си, тъй ли? Ние, демократите, ние, съвестно работещите, сме проблемът на България, тъй ли? Прочее, за работа недейте да говорите, не знаете какво е да работите: Вие освен да пишете доноси нещо друго работила ли сте?

Анонимен каза...

В случая вие пишете доноси до всички институции, телевизионни предавания и всякакви всякакви сдружения, второ аз работя, последните 6години - вие не. Трето, ако наистина имахте право в тези битки, Европейският съд щеше да ви подкрепи, щом вашето твърдение, че българският съд е корумпиран - нещо което не вярвам да бъде валидно за вашия случай. Но няма проблем, нали имате блог и смятате, че сте важен, това май е достатъчно, нали?

Фактите говорят друго - че сте драскач - никой не чете книгите ви, че не ставате за учител -всички официални структури го потвърдиха, че нямате никаква идея от политика - анализите ви са емоционални, без капчица фактология и с цел единствено да злепостави отсрещната страна и че нямате никакви организационни умения - протестирате десетки дни, като никой от вашите поддръжници не ви подкрепя, освен единичните случаи в които нямат какво да правят. А да и последно - конфликтен сте и сте егоцентричен, което отблъсква хората със самочувствие и чувство за самосъхранение, което е 99,9 процента от обществото.

Да не говорим вашето поведение как се е отразило на семейството ви, само като ви гледам мога и да предположа, но ще запазя предположенията за себе си, умение, което вие не притежавате.

Тази сесия беше безплатна, но очаквам поне едно благодаря. Ако искате да продължим, трябва да знаете, че не давам вересия на хора, като вас. Но бъдете убеден, че след няколко срещи ще подредите живота си, защото работата, която върша не са общи приказки.

Свиквайте да ви критикуват и приемайте критика, това е най-добрият начин човек да се развива! Пожелавам ви хубав ден и всичко най-добро!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Вие да не станахте "психотерапевтка" вече?! :-) Леле, Вие много напреднахте благодарение на обучението си при мен, сега ако не ми признаете способностите щом от дърво като Вас направих свирка, ще бъде крайно несправедливо, нали така?

Поне това не разбирате ли, че както и да се наречете, все пак като кривите истината, това няма да Ви помогне изобщо? Ето, примерно, каквото и да дърдорите, истината е, че Вие пишете доноси, щото не си слагате името отдолу, а това, което аз пиша, донос не може да бъде, щото е от мое име. Доносниците като Вас се крият, а който пише открито какво мисли и си слага името, такъв просто е гражданин и личност, а не страхлива и подла мижитурка като Вас.

За останалите Ви лицемерни приказки няма смисъл да пиша, те сами говорят за себе си. И какво толкоав работите, другарко, та така Ви е срам даже да си кажете каква Ви е професията? Работите като доносница, нали познах? Затова ли Ви е толкова срам да си признаете?