Дали в някое училище на свидното ни отечество ще се намери поне един разумно мислещ директор?

В моя дневник май отдавна нищичко не съм писал - ако не броим някои снимки с кратък коментар, които пускам отвреме-навреме. Е, тази сутрин ще напиша нещичко - за да не остане празнина в жизнеописанието на един опраскан и остракиран от мутро-комунистическата "образователна" система на тъй приказната страна Мутроландия учител-дисидент, който, за да оцелее някак, се налага да работи като нощен пазач (за да отмъстят на мен властващите цербери на мутро-комунистическия режим опраскаха също и съпругата ми, тя също е учителка, но от две години е безработна!).

И тъй, ето едно събитие, което мисля заслужава да бъде отбелязано в дневника ми. Знаете, че напоследък са страшни горещини. Аз съм нощен пазач, но от известно време работим на 24-часови смени, т.е. по-голямата част от дежурството ми минава през деня. И така, преди два дни, правейки редовния си обход (територията на охранявания обект е голяма) в горещината по едно време усетих, че премалявам, че някак си силите ме напускат; наложи се с последни сили да се довлека до една сянка и да поседна, а пък след малко и полегнах (очевидно нещо ставаше със сърцето ми, страдам от тахикардия и от неритмичен пулс, в оня момент сърцето ми биеше така силно, че не можех да доловя пулса!). Повече от половин час ми се наложи там, на сянка, да се опитвам да възстановя силите си.

Разбира се, всичко може да стане в такъв един момент, Божия работа е човек да оцелее: слава Богу все още съм "наличен", така да се каже, в този тукашен грешен свят. Напоследък, не зная дали е заради голрещините, но почти постоянно съм крайно отпаднал, често долавям, че нищо не мога да върша поради липса на сили. И в такъв момент ми се налага да полегна. Преживях тежък период в последните години на страшни битки с разпищолилите се церберки на мутро-комунисто-гербловашкия режим, това подкопа не само здравето ми, но и изпи силите ми. А още няколко години имам до навършването на пенсионна възраст. Дали ще доживея до пенсия вече е доста съмнително. На моменти се отчайвам. Да не говорим за това, че поради тази безработица в последните 7 години ще получа най-вероятно някаква мизерна пенсия, стига изобщо да се пенсионирам. Обидата, униженията ме съсипват. Старая се да не мисля за тия неща, но няма как, подобни мисли и настроения често овладяват съзнанието ми.

Както и да е. Като капак на всичко стана така, че получих още един удар - старата ми кола, с която пътувам до работата, се развали. Не мога да я ползвам. Чудя се какво да я правя, да я захвърля не ми се ще (доста неща в последните години ми се наложи да ремонтирам и подменя в нея, доста пари погълна скромната ми кола!), а да си купя друга евтина кола не смея и да помисля. А без кола не мога да ходя на работа. Наложи се няколко пъти синът да ме кара с колата си за да си запазя работата. Другият вариант е да ходя пеша до обекта, но това значи сутрин рано да вървя пеш поне час и половина. От една страна е добре за здравето, от друга страна проблем е, че трябва да нося тежък багаж (даже вода се налага да си носим, там, на обекта, водата не става за пиене!). Ето още един проблем, който ме досъсипва и отчайва. Проблемът, който този път се появи в старата ми кола, е следният: колата не може да запали. Ключът не ще да превърти, нещо стана със запалващия межанизъм. Преди около година за същия проблем ми взеха 120 лева. Сега се обадих и "майсторът" ми заяви, че за 170 лева смятал, че може да се справи, можел да реши проблема. Яката дерат кожата тия "мастори". Това за мен обаче са огромни пари. Получавам минималната заплата. С удръжките и застраховките тя става още по-хилава.

При това положение (понеже местните бюрократи в Пловдив яростно поддържат моето остракиране от образователната система!) ми се налага да си търся работя за учител по философия къде ли не. Кандидатствам вече из цяла България за всяко обявено място по философия. Като капак на всичко се появи и дискриминация на възрастов признак - освен другата, на политическа основа най-вече. Просто дори и да не знаят нищичко за мен откровено ми заявяват, че понеже възрастта ми била напреднала, предпочитли "да подмладяват колектива" и затова искали да си вземат по-млад учител. Откровено ми го заявяват това тъй умните местни директори. (Не им пука това, че най-добри философи са ония, които са на по-почтена възраст!) Да не говорим за това колко пари хвърлям на вятъра за пътувания по междуградски автобуси и влакове.

Ето, в момента пиша това във влака, който хвърчи към София. Бедността ми, мизерията, в която се задушавам, заради тия пътувания става още по-натърпима. Но нямам друг избор. Имам крехката надежда да успея някъде да попадна на що-годе човечен директор и да си намеря работа. Заинатил съм се да разбера дали в някоя училище в свидното ни отечество ще се намери поне един директор, който мисли за качеството на обучението на учениците си. Иначе казано, искам да проверя дали има поне един директор на училище, който мисли що-годе разумно разумно. Мога да осигуря обучение по философия на най-високо ниво. Обикновено установявам, че това съвсем не вълнува директорите. (Съвсем други неща ги вълнуват тях - и обикновено те нямат нищо общо с образованието като такова!) И понеже съм се заинатил да продължа търсенията и проучванията си, ето, пътувам днес за София. Дали пък в София няма такъв един директор, за когото такива "незначителни" неща като това как биват обучавани учениците, има някакво значение?

Разбира се, имам намерение да бъда днес и на софийския протест. Това беше допълнителния стимул да пожертвам толкова пари за да пътувам до София и обратно. Вечерта по някое време, живот и здраве да е, ще се върна в Пловдив. А вие имате ли намерение да идете днес на протеста против мутро-гербовашката власт? Ако не за друго, елате заедно да отмъстим на мутренската власт за това, което стори на мен. Или това за вас няма значение, щот мислите глобално? ОК, како искате си мислете.

Стига толкова. Спирам дотук, щото батерията на стария ми лаптоп всеки момент ще угасне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo