Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Малко обяснение за вота на швейцарците. Ако имам 3000+ франка доход аз също ще гласувам против минимален доход, защото това би означавало с мойте данъци да хранят циганите и бежанците. Класическо консервативно националистическо гласуване.
Другарко, бъдете спокойна, нема опасност в България некога да Ви предложат 3000 франка базов безвъзмезден социален минимум... :-) Затуй и нема смисъл тъй великодушно да го отказвате... :-)
Рядко си позволявам коментари, но в момента Борисов използва елементарно правило, житейско, "разделяй и владей".
Колкото до младите хора, да, чудесно, но аз не бих искала да ме управляват деца. Рано им е още. Колкото до поколението, което преди 30 години беше навън, но след това още трийсет мълча, смятам, че е късно.
П. С. Политическите ми убеждения не са нито леви, нито десни. Между тях разлика в България няма.
Ivanka Vodenicharova
Уважаема г-жо Воденичарова, благодаря за коментара. Бих желал, да направим някои уточнения. По повод децата, за които говорите, ще кажа, че аз употребих думата момчета метафористично. Смятам, че това е ясно за аудиторията. За Вас ще уточня още веднъж. Въпросните момчета са зрели мъже, отдавна казали "сбогом" на момчешката възраст. Спете спокойно тази нощ. Политиката е прекалено сериозно занимание, за да я поверим... в ръцете на деца. Аз не бих го допуснал. Мисля, че това се отнася и за мойте съмишленици. Колкото до Борисов, считам, че повече не е нужно да се коментира каквото и да било. За "политическите трупове". Мълчание. Те вече са "на бунището на Историята". А относно размитостта на понятията "ляво" и "дясно" у нас смятам, че новото поколение политици, за които говоря, ще са грамотно благонадеждни и в тази посока, да успеят, да Ви разяснят особеностите на своята политика. Независимо от това в коя част на спектъра се намира тя. А дали ще я приемете? Това е лично ваш избор. Това разясняване ще бъде.... с дела. На думи се на слушахме достатъчно. А и някъде беше казано:"По делата ще ги познаете". А относно мълчанието на нашето поколение, за което говорите ще дам пример със себе си. Не съм мълчал.Говорил съм. По лит. четения съм дебатирал политически недомислици и гафове. Скоро открих едно интервю преди 8 години. То е във връзка с историческо събитие, но има политически нюанс. С него ще потвърдя горе казаното като го кача тук. А за колегата Грънчаров да не говорим. Почти всяка втора тема на предаването му "На Агората" по ПОТВ е политическа. Коментарите в блога му са от преди 10 години. Показа ми ги лично. Който желае може да ги види. Така че уважаема госпожо, не сме мълчали... А не е имало кой да ни чуе... Гласовете ни са отеквали като ехото в пустинята-както казваше един мой побратим. А това, че ни отписвате като политически активни граждани говори лошо за Вас. Вие задрасквате с лека ръка цяло поколение. И то първото поколение за последните 70 години, което има право на свободно слово. А за закъснението отново сте на грешна позиция. "По-добре късно, отколкото никога". Благодаря Ви за вниманието и за отделеното време. Лека нощ!
Д-р Стефан Кючуков
Публикуване на коментар