Трябва ли управляващите да ми признаят заслугите към тяхната власт?

Вчера проведох следния свръхлюбопитен разговор с един мой бивш ФБ-приятел:

ФБ-Приятел: Грънчаров искам да ти кажа нещо. Забелязвам, че четенето на твоя блог и общуването с теб чрез фейсбук ми влияе изпростяващо. Забелязвам че откакто те познавам ставам все по-прост. Не се мисли за толкова умен. Аз бях умен, но заради теб и аз започнах да ставам прост.

Ангел Грънчаров: Сигурен ли си в това? Уверен ли се, че изпростяваш? Дали пък не си се заблудил нещо, вместо да изпростяваш, да поумняваш, пък да не сезнаваш това и в заблудата си да мислиш, че това е изпростяване?

ФБ-Приятел: Сигурен съм. Напълно. Няма никаква грешка.

Ангел Грънчаров: Добре де, а ти знаеш ли това, че истински прост е оня, които не съзнава, че е прост, а който осъзнае, че е станал прост, вече не е прост, а е почнал да поумнява? :-)

ФБ-Приятел: Не си прав. Който осъзнае, че е прост, не е поумнял, а е опростял. Не мислиш изобщо. Излиза че е права директорката на ТЕТ-Ленин като те обяви за некадърен и те уволни. Правилно вече не те допускат в образованието. Щото си вреден. И ето моя пример показва, че наистина си некадърен. А уж си философ!

Ангел Грънчаров: Да не искаш да кажеш, че аз съм главен виновен за затъпяването на около половината от завършващите училище? Всички учители (без мен) са кадърни и правят младите умни, а само аз единствен, понеже съм некадърен, ги правя прости? Това ли твърдиш?

ФБ-Приятел: Е, не само ти ги правиш прости, но и ти имаш голяма заслуга, че са прости. Ето и мен се опитваш да направиш прост, но аз няма да се поддам.

Ангел Грънчаров: Добре де, аз вече седма година откакто съм изгонен от образованието и властта ми пречи да учителствам. За тия 7 години откакто образователната система се е отървала от мен, забелязва ли се някакъв подем в умственото развитие на младите, или няма такъв подем?

ФБ-Приятел: Няма подем. Но сигурно има още много некадърни като теб учители, които са се снишили и затова още не са уволнени. И затова толкова много от младите продължават да затъпяват.

Ангел Грънчаров: Аз, признавам си, съм много сериозно обезпокоен от твоята констатация, че като общуваш с мен ти... изпростяваш, ставаш все по-прост. Ако е истина това, ще се окаже, че и хилядите мои ученици като са общували с мен са ставали все по-прости. Ако това е така, ако това е истина, тогава дали няма да излезе, че аз съм най-заслужил за днешната власт учител, щото тя се оглавява от един доста прост (по собственото му признание!) човек, който обаче точно затова така хубаво се разбира с простите си избиратели, голяма част от които, излиза, съм възпитал аз. Затова няма ли да е справедливо да предложиш на Б. Борисов да ме награди с орден или още по-добре с персонална пенсия за заслуги към властта?

ФБ-Приятел: Бойко Борисов не е прост, ти си прост. Стига си увъртал. Никакви заслуги нямаш към властващите. Не заслужаваш никаква награда.

Ангел Грънчаров: Явно е истина че ти влияя изпростяващо: щото ти откак ме познаваш стана гербовак! Значи все пак заслужавам награда. Заради мен ти стана поддръжник на Бойко Борисов. Той сам казва, че гласуващите за него го правят защото са прости като него. И затова така хубаво се разбирали.

ФБ-Приятел: Не е казвал това. Лъжеш. Ти много лъжеш!

Ангел Грънчаров: Добре де, но помисли все пак малко: значи излиза, че аз може да съм всякакъв, но щом имам такива големи заслуги към властта на Бойко Борисов, значи неговите калинки в образованието ме опраскаха съвсем несправедливо. Значи искаш ли да напишеш до Министъра на образованието те да бъдат наказани, а мен властта да ме върне незабавно на работа? И пиши да ми изплатят обезщетения за нанесените ми щети.

ФБ-Приятел: Няма да те предложа за връщане на работа. Ти си вреден за образованието. И за българския народ.

Ангел Грънчаров: Човече, моля те в името на доскорошното ни приятелство да напишеш доклад до Министъра и до Премиера за реабилитирането ми. Прояви малко човещина де! Срамота е! Аз имам заслуги за изпростяването на хиляди млади хора, мои бивши ученици, които заради мен са станали твърди поддръжници и гласоподаватели за Бойко Борисов!

ФБ-Приятел: Няма да стане. Никъде няма да пиша. Пиши си ти. Сам се предложи.

Ангел Грънчаров: Значи моите заслуги към увеличаването на избирателтия корпус на ГЕРБ няма да бъдат признати? Но това е несправедливо! Щото не съм "от наште", затова ли ще проявите и тази грозна несправедливост към мен? Не са хубави тези работи. Всяка несправедливост рано или късно се наказва. Има висша справедливост. Ще съжаляваш един ден, че не си ме предложил за награда пред властващите. Така стоят работите, драги Н.

ФБ-Приятел: Справедливо е да си безработен. Не ставаш за учител. Учителите трябва да правят младите умни. Избирателите на ГЕРБ са най-умните. И Бойко е най-умният. И най-способният. Не е некадърник като теб. Той е изключително интелигентен.

Ангел Грънчаров: Хубаво де, смяташ, че той е интелигентен само защото нощното му шкафче всяка вечер се пълни с много пачки евра и със злато? Тази ли е причината да го смяташ, че е толкова интелигентен?

ФБ-Приятел: Не. Не за това. Той като говори си личи, че е интелигентен. А ти си прост. Истински интелигентният човек като Бойко говори така, че хората го харесват. А ти казваш неща, които дразнят хората. И от нерви тия, които те четат, стават по-прости. Щото се ядосват.

Ангел Грънчаров: Вече не смея да говоря с теб за да не ти влияя изпростяващо! Но гледам, че разсъждаваш на моменти и горе-долу умно. Сигурен ли си все пак, че общуването ти с мен е толкова вредно и те прави все по-прост? Няма ли полза от нашите всекидневни спорове.

ФБ-Приятел: Няма полза. Нервираш ме. И от ядосването си губя и акъла. Прекратяваме приятелството си. Повече няма да те чета. И ще те блокирам.

Ангел Грънчаров: Твоя воля. Не искам да ти се меся. Сам решавай. Иди си вдигай умственото ниво като говориш с гербоваци, дето мислят точно като теб. Пейте химни на Боко! Ще поумнявате всеки ден като му се подмазвате!

ФБ-Приятел: Майната ти! Не искам повече да те чуя! Скъсваш ми нервите с тъпунгерските ти приказки! Махай ми се от очите!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo