Според мен в настоящия момент това е главната опасност. "Неполитическите" и "непартийните" ("надпартийните"!) граждански протести (въпреки че гражданският протест, както и да го погледнем, е ПОЛИТИЧЕСКО по естеството си действие!), неоглавени от личности с ярък и доказан демократичен манталитет (и позиции), са застрашени да се изродят и да тръгнат в антидемократична посока - и да доведат до пропилявяне на огромна гражданска и човешка енергия! И това, разбира се, ще ощастливи неимоверно тия, срещу които сега протестираме, именно мутро-комунисто-ченгесарската мафия-олигархия.
Разбира се, полагат се специални усилия точно в тази посока да се развият процесите или протестите. За жалост, до момента тия протести нямат свои изявени и признати лидери.
Аз снощи присъствах на протеста в Пловдив и съм силно обезпокоен. На микрофона говореха някакви хора с крайно объркани представи за нещата, примерно привърженици на "непартийната демокрация", което е чудо-невиждано, също така от хора, страдащи от тиранията на конспиративни теории, с антиамуриканска насоченост и прочие, изработвани предимно в лабораториите на КГБ.
В тази връзка препоръчвам нещо да се прави от ония, които имат ясно демократично съзнание, необходимо е те да не стоят настрани, а да се включат активно в дебатите, да искат думата, да не чакат, щото в един момент нещата ще станат непоправими.
И това, повтарям пак, ще ощастливи неимоверно тия, срещу които сега протестираме. Щото ще ги спаси... ще спаси и господството им.
Напънала се отново планината и отново родила... мишка! (Нали така стана и по време на протестите през 2013 година?)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
"Аз снощи присъствах на протеста в Пловдив и съм силно обезпокоен. На микрофона говореха някакви хора с крайно объркани представи за нещата, примерно, привърженици на непартийната демокрация, което е чудо-невиждано, също така – хора, страдащи от тиранията на конспиративни теории, с антиамериканска насоченост и пр., изработвани предимно в лабораториите на КГБ. В тази връзка препоръчвам нещо да се прави от ония, които имат демократично съзнание, необходимо е те да не стоят настрани, а да се включат активно в дебатите, да искат думата, да не чакат, щото в един момент нещата ще станат непоправими..."
Предвид тревогите на целокупната пловдивска общественост, предлагам г-н Ангел Грънчаров, родом от село Долна Баня, Софийско, виден философ, психолог, писател, общественик, автор на есета, жалби, молби, оплаквания, водещ седмично предаване по Пловдивската обществена телевизия, като прогонен от системата на образованието с гръм и трясък и с категоричната естествено неправилно резолюция НЕКАДЪРНИК, да издигнем за наш лидер на всякакъв род словесни сражения за ред и дисциплина. Най-после този трибун на ненавистта да си намери място под слънцето с прилична за неговия висок ценз заплата, да речем, от 10 000 евро месечно. И нещата в България ще се уредят най-после.
Другарко, гледам че този път сте се напънала така силно, че вероятно сте успяла да спукате некоя важна жила у мозъко си... леле, другарко, ами сега какво ке правите?!
"...ами сега кво ке правите?!"
Ко ке праим?! То се е видяло веке, ке те избираме, белки мирясаш най-сетне. Ела, Зло, че без тебе по-зло, народът го е казал.
Другарко, още ли Ви тресе параноя от мене?
Публикуване на коментар