Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 4 август 2020 г.

Как да се освободя от... книгите си?


До г-н Любен Козарев, управляващ собственик на издателство ИЗТОК-ЗАПАД
До г-н Димитър Козарев, управител и собственик на издателство "Дилок"

ОТНОСНО: Предложение и молба за съдействие около решаването на проблема с книгите ми

Здравейте, господа,

Пиша ви във връзка с издадените от ИЗТОК-ЗАПАД мои книги, които фирма ДИЛОК се опитваше да разпространява години наред на борсата за книги. Както знаете, при издаването на всяка моя книга известна част от тиража (понякога дори половината от целия тираж!) оставаше в склада на издателството с оглед да бъдат доставяни книги в разпространителската фирма ДИЛОК. Стана така (след изминаването на доста години от издаването на книгите ми!), че от тях бяха продадени съвсем скромни количества - най-вече поради обстоятелството, че книжарите общо взето са склонни да оценяват философските и психологическите книги на неизвестен български автор като "непазарни", като "непродаваеми" и пр.; по тази причина моите книги общо взето имаха съдбата никога да не стигнат до ръката на читател. (Същото стана, уви, и с все още издаваното от мен философско списание ИДЕИ.) И както се очертава и книгите ми, и топовете с книжки от списанието ще бъдат оставени на вниманието единствено на... мишките. Както и да е, такава, уви, е била тяхната съдба в нашето тъй силно отдадено на духовността и на културата общество. Това за мен като техен автор е същинска трагедия, то е равностойно на това многодетен родител да загуби едно по едно всичките си деца (книгата за автора е нещо като негово дете!). Но за съвсем друго ми е думата, прощавайте за сантименталното отклонение!

Нещо трябва да се направи с останалите в склада на ИЗТОК-ЗАПАД мои книги. Много съм мислил по проблема, даже ми е хрумвало да ида с кола, да ги натоваря всичките и да ги закарам направо във... вторични суровини (издавах своите книги със свои средства, със скромната си учителска заплата, в тях съм вложил много средства!). Идвала ми е и мисълта да устроя аутодафе и да изгоря книгите си, но това ще бъде възприето като отчаян опит да си правя някаква глупава самореклама. Зная обаче добре, че купищата мои книги отдана пречат в склада на издателството и на щанда на тъй дълготърпеливия разпространител на моите книги. Тия дни ми хрумна една нова идея някак да се отърва от книгите си (не ми се мисли какво ще стане с тях след смъртта ми: по тази причина бързам да реша проблема докато съм все още жив!), ето за какво става дума.

Хрумна ми да Ви помоля да се разпоредите да намерят всички останали пакети с мои книги (и книжки на списанието ИДЕИ) в склада в Божурище, да ги натоварят на една кола и да ги закарат... на мястото на протеста, до палатките, там, в Ларгото. Аз след като получа Вашето съгласие, ще бъда там и ще помоля да обявят по микрофона на протестиращите хора, че авторът на някои философски и психологически книги ги подарява на протестиращите: който иска, да мине покрай купчината и свободно да си вземе от която книга поиска. За мен това е разумен начин тия книги поне донякъде да стигнат до човешки ръце, възможност, която търговците на книги им отказаха. Което, както и да го погледнем, е толкова жестоко, че мен лично, като автор, ме съсипва; повтарям: това е равностойно на убиване на книгите (децата) ми!

Това ви предлагам. Готов съм да заплатя разходите по транспорта, товаренето и разтоварването на книгите. Моля да ми съобщите възможно ли е в близките дни да се осъществи предложеното от мен и евентуално колко средства ще ми струва тази, така да се рече, "освободителна" акция, благодарение на която и аз ще се освободя от книгите си, а и вие ще освободите и склада, и офиса си.

С поздрав от сърце и с уважение: Ангел Грънчаров



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

10 коментара:

Анонимен каза...

Това с аутодафето е неприложимо - книгите не горят добре, ама никак. Само пушек ще вдигнете. Не виждам никакво друго приложение, освен, както самият вие предлагате, за вторични.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, за Ваше сведение ще кажа, че книгите съществуват за да се четат. В тях има някакви мисли и идеи, а също така и чувства, които заслужават да бъдат оставени за вечността. Тия неща не са ли Ви ги преподавали в рабфака? Как така преподавате литература пък не знаете за какво служат книгите?

Анонимен каза...

Я, искрица в закостенелите Ви представи, Грънчаров! Писали сте: "Това за мен като техен автор е същинска трагедия". Ами да! Предстои Ви да преживеете своя катарзис, и ще се почувствате най-после свободен от маниите Ви за величие.

Анонимен каза...

Това, опасявам се, не важи за вашите книги. Ако мислите, че сте написали нещо важно, в погрешка сте изпаднал, бивш колега! :)

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, реших да Ви доставя малко радост в изтерзаната от злоба, от мъка и от завист нещастна душичка... и това ли не усетихте?

Анонимен каза...

Другарко, реших да Ви доставя малко радост в изтерзаната от злоба, от мъка и от завист нещастна душичка... и това ли не усетихте?

"Другарката", както и момъка А. от далечна Австралия, Грънчаров, и неколцина от бившите Ви състуденти от Софийския университет, както и част от бившите Ви ученици опитват да Ви помогнат да се осеферите, че фалшивото в "героичната" Ви биография отдалече личи. Каква ти злоба и завист? Потрес е това. Ако има тъга, тя е за пропиления Ви живот на типичен навлек, отличен пример как дебелоглав син на баща си, преминалия през преизподнята някогашен деен комунист, нищо не сте разбрали от уроците на баща си. И уви, няма как да ги разберете.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, другарко, очевидно вече сте достойна да станете видна обитателка на некоя лудница. Какъв бил баща ми, "виден комунист" ли? Това пък откъде го роди болното Ви съзнанийце?! (Прочее, грозно е да повтигате костите на баща ми с такива тъпи клевети по него адрес!)

Ха сега дайте имената на "бившите ми състуденти", на "част от бившите ми ученици" и на благородни доброволни труженички на морало кат Вас, които се опитвате да ме "ософерите"?! Или само Вие единствена продължавате да виете от злоба и завист, щот дотам сте долна, че от собственото си име даже се срамувате?!

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров каза...
За мен е голяма изненада, че съм бил БКП активист преди 1989 г. Аз и в БКП не съм бил, тъй че в какво се изразявала БКП-активността ми? Чудна работа! Но е радостно, че другарите така силно ме мразят, че са способни да измислят такива фантастики за мен, какъв съм бил преди 1989 г. И че дядо ми Владимир Грънчаров, умрял преди да се родя, е основател на БКП в село Долна баня не спестяват, и на дядо ми явно имат зъб; ама той бил комунист от изчезналия род на комунистите-идеалисти, а това мръсниците няма как да простят.

25.07.12 г., 18:15

Альоу, Грънчаров, това кой Ви го написа? Грешна душица, другарка естествено, решила да Ви окепази светлия фалшив образ на пострадал от комунистите човек. Нали така?

Анонимен каза...

Грънчаров, собственото ми, бащиното и фамилното ми име няма как да очерниш. За разлика от Вас, аз нямам основание да се срамувам от моите родители, дядовци и баби, това са били отрудени обикновени българи. В рода си нямаме партийци, нямаме отродници, които да шикалкавят, както правите Вие, за да се изкарате пострадал от режима на комунистите. Напротив, цялата Ви кариера в живота се гради върху привилегията да учите в бившия Съветски съюз, там, където бяха допускани да учат само деца и внуци на активни комунисти. Спестявам думи, които заслужава дейността Ви на ренегат след Десети ноември 1989 г.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, сега на менте-патетичен "антикомунизъм" ли Ви изби?! Вече очевидно съвсем не можете да се контролирате? Как така си позволявате, другарко, да изменяте на винаги правата линия на Вашата Партия-Кърмилница?