Романтичният период на мъжа, в който той има дух и е пълноценно живееща личност свършва с обвързването му с една жена. Той става неин роб, превръща се в мижитурка, деградира и, забравяйки що е свобода, губи и приятелите си. Преобразява се в скучен нещастник, превръща се в непоносим досадник.
Особено ако е имал неблагоразумието да се влюби - и да загуби не само разсъдъка си, но, повтарям, и духа си. Любовта е такова мощно преживяване, на което могат да устоят само мъжете с истински силен дух...
"Ако попаднеш на добра жена, ще бъдеш щастлив, ако попаднеш на лоша жена - ще станеш философ...", твърди великият Сократ, но той е живял в друго време. В днешно време философите са така кът, че останалата част от мъжкото население явно са най-щастливи... мижитурки (и дебили); само дето жените им не само че не са добри, напротив, същински изчадия са...
Питали младите Сократ какво да правят, да се женят ли или да не се женят. Той им отвръщал: "Правете каквото искате, и в двата случая все ще съжалявате!".
Най-лошото в днешно време е, че любовта е същинска рядкост, а в отношенията между мъже и жени водещото е взаимното използване - включително, както отбелязва Кант (той е бил истински мъдър и никога не се е женил!), и на... половите органи.
Спирам дотук. Темата е огромна, само я заченах... това е една вечна тема, съвсем неизчерпаема. Хубав ден! Приятни размисли!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар