Царь Фердинандъ (1861-1948)
На днешния ден, преди 72 години, старият войн на Один тихо премина във Валхалла...
“... почина през нощта на 9 срещу 10 [септември] в 00 и 47 мин., след почти двудневна агония, страда ужасно и до последния момент беше в пълно съзнание. Причината за смъртта му е скоротечна туберкулоза, която според лекарите се е развила за около два месеца. Ние се грижихме доколкото можахме за него и най-вече се молихме на Господ да съкрати предсмъртните му мъки. Получи в пълно съзнание последно причастие и дори благодари на свещеника. През онези безкрайни часове изключително здравото му сърце се бореше с ужасните пристъпи на задух и той отлично си даваше сметка за това. В по-спокойните моменти говореше за “България, моето мило Отечество!” и “детето Симеон”, което толкова му се искаше да види. Имахме чувството, че се разделяше с всичко, което беше обичал най-много на този свят. По време на молитвата на агонизиращите се опитваше да се прекръсти и да целуне лика на Светото сърце, оставен му от Майка ни, който беше поискал да държи в ръце!
Горкият Монарх – с него свършва цяла една както историческа, така и наша семейна епоха. Целият персонал, бедният стар [генерал] Жеков, ние тримата и свещеника бяхме до него до края! Беше трагично да видиш как възрастният генерал не искаше да се отдели от своя господар, въпреки че едва се държеше на краката си и гледаше безнадежно как гаснеше миналото, на което и той самият принадлежеше.
Няма да описвам повече, трябваше да го балсамират, после го облякохме с помощта на монахините от католическата църква и превърнахме големия салон в параклис за поклонение... пълен със саксии цветя и море от букети и венци, донесени от жителите на Кобург, които оказаха трогателно внимание на този, който в продължение на три десетилетия е правил само добрини на този град. Последното му желание беше да не е облечен в униформа, а изцяло в черно и само с миниатюрата на Златното руно с брилянти - така приличаше на средновековен испански благородник. На 12-ти, в неделя вечер, заедно със свещениците го пренесохме в “Св. Августин”, а в понеделник на 13-ти след вечернята отслужена от всички свещеници от околностите и един прекрасен реквием, го положихме до родителите му. За да избегнем някой гаф помолихме да няма речи, така че церемонията беше само църковна и изключително достойна. Църквата беше препълнена, американският военен губернатор донесе венец и присъства на опелото, така както и представители на всички местни организации...”
Из писмо на Кн. Евдокия до Царица Иоанна, 17. Септември 1948 г.
Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна”
Дворец Врана (От страницата на Ivaylo Schalafoff, в компанията на Николай Братоев-Крижицки)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар