Интересен материал от неизвестен автор - Сибила:
На смъртния одър пита адютанта си ген. П. Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на Цар Фердинанд е да бъде погребан в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, редом до майка си и баща си.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ПО ВЪПРОСА ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ ЦАРЯТ НА БЪЛГАРИЯ Е НЕПОГРЕБАН: Цар Фердинанд наистина още не е погребан. Интересно е как живее с тази мисъл неговият внук Симеон? Не чувства ли поне малко дълг да направи нужното Царят-Дядо да бъде погребан според желанието си? Защо Симеон не смее да постави този въпрос? Защото няма съвест, щото няма страх от Бога - или щото много се страхува от своите господари от КГБ-ДС? Голям, страшен грях е това, че един български Цар стои непогребан! Аз лично смятам, че този грях е една от главните причини ние да не можем да уредим живота си - и да страдаме съвсем заслужено...
Цар Фердинанд, какъвто и да е, изпълнява в политиката трудната задача, оставена му в наследство от виновниците на най-голямата национална катастрофа в най-новата ни история: т.н. "Априлско въстание", чиято цел е в пълно противоречие с дотогава ужким пропагандираната идея "да се освободим сами - за да не ни пороби друг", планира въстанието да бъде с максимум жертви от българска страна, затова изпрати на заколение въстаниците и семействата им след като "апостолите" са ги лъгали систематично за това как турците планирали да ги колят за Великден, как сърбите и русите само чакали да се вдигнем за да дойдели на помощ и т.н., все преднамерени лъжи, последвани от принудително подпалване на селата на въстаналите от "гения" Гаврил Хлътев - един от многото авторитарни и волунтаристични изнасилвачи в най-новата ни история.
В епоха, когато на всички революционери (начиная от Раковски, през Левски и Ботев) е ясно, че от сърби, румънци и гърци нищо хубаво не можем да очакваме, че Русия си има свои съвсем други планове, че Великите Сили в Европа не ги интересува съдбата ни, да обявиш въстание с цел да бъдат заклани максимум от сънародниците ти за да се намесят именно Русия и Европа да те освободят, и да оставиш цялата инициатива на вече ясните будещи хищници на България, при положение на извоювана пет години по-рано културна автономия с възможност за мирно разширение на областите под контрол на Екзархията, е исторически идиотизъм!
Следствията на тази стратегическа катастрофа са:
1) Безвъзвратно разкъсване на 5 парчета на българското етническо пространство. Северна Добруджа, населена в 90% с българи и блокираща достъпа на Влашко до Черно море, е дадена по Сан-Стефанския договор на Румъния за компенсация, че Русия взема Бесарабия (с чужда пита помен!); Сърбия за това, че не пречи получава Тимошко и Моравско. Това е по Сан-Стефанския договор (не по Берлинския);
2) Намесването на Русия в ролята на освободителка дава основание на Запада да ни разпокъса допълнително в Берлин, правейки задачата за обединението почти невъзможна. Трагедията е толкова голяма, че при научаването на новината избраниците в Учредителното събрание обсъждат и възможността да се върне старото положение - под турска власт, но единни. Скоро си дават сметка, че това никой няма да го допусне - Добруджа и Моравско са пропилени безвъзвратно.
3) Придобивките на Сърбия и Румъния за наша сметка ги засилва и им дава мерак да се обогатят допълнително за наша сметка, както и става. Младата разпокъсана държава е заобиколена от всички страни с врагове, всеки от които планира да се разшири за наша сметка. Това е стратегически възможно най-лошата ситуация, която е била много добре известна на всеки национално отговорен патриот до "освобождението" - считай "разпокъсването". Само че пишман-политиканите от букурещките кръчми нито си имат хабер от голямата политика, нито пък се и интересуват от това. За сметка на това са силни в оплюването на всеки, който не мисли като тях.
В тази ситуация политическото уравнение, което следва да решат политиците на "освободена" България, е с толкова много неизвестни, че отнапред е ясно, че колкото по се напредва към постигане на обединението на това, което е безотговорно разпокъсано, толкова по-голямо ще се съпротивлението. И ако Съединението на Княжеството с Румелия минава относително леко, последващите стъпки няма как да са толкоз леки. Най-малкото защото в съдбините ни са включени задължително и Великите сили, които се интересуват от баланса на силите и на последно место от правата на народите.
4) Провалите в Балканската война, въпреки надеждите в обратното са породени от надеждата в гаранцията на Русия, която не сработва и са свързани и с прекомерната подкрепа на Запада за Гърция и Сърбия с цел запазване на баланс на силите и запазване на страгически контрол над Беломорието чрез подкрепа за Гърция.
Амбициите на Фердинанд не са по-малки от амбициите на Гаврил Хлътев (снабден с полски паспорт на името на Бенковски), но са доста по-реалистични. Понеже България е заобиколена от вси страни с псевдосъюзници и всъщност от доста амбициозни агресори, Майка България е принудена да се бие за двете си деца (Беломорието и Македония) след като е отписала Северна Добруджа и Тимошко-Моравско, заобиколена от четири явни и неявни противници. Аз не бих пожелал на никой да изпада в подобна ситуация.
Т.н. национал-революционери обаче никога не са мислили на това ниво щото никога не са имали стратегически поглед над Българския въпрос, което става ясно след извоюването на Екзархията.
5) Т.е. Априлско въстание освен че даде ножа (с който авантюристът, а възможно и руски агент, Гаврил Хлътев ужким пробол Отоманската Империя!) в ръцете на душманите български да ни разфасоват, докара дотам, щото клането над българите християни да е основно от страна на българи-мохамедани. Доведе и до това разбралите за манипулацията от страна на "апостолите" да предават "апостолите".
Това е вътрешна схизма с последици, чиито горчиви плодове ще ядем и в бъдеще.
6) С тази недомислица "национал-революционерите" хвърлиха насилствено съдбините български в ръцете на Русия и Европа, което пртеопределя и че Князът Български няма да е българин ами каквото позволят другите. Така че няма какво да се сърдим какъв бил Батенберг и съответно Фердинанд при положение, че виновниците на съсипването на България и смаляването й с поне 1/3 спрямо територията на Екзархията са величани като национални икони и някакви светии, каквито далеч не са.
Ако приемаме Априлското въстание за голямо постижерние и гениално дело на националния дух, нека бъдема така добри да приемем всички следствия, които тази априлска катастрофа докара на България. Още повече че всички тези печални следствия са били предвидени преди това кърваво вариете, устроено от възпалените мозъци на революционните комити.
7) Априлското въстание заложи тотално погрешно виждане, философия и методи за постигане на политически цели: лъжа, демагогия, презрение спрямо сънародника "в името" на сънародника, готовност той да бъде жертван в недомислени акции, тайнствени конспирации и отказ от публичност в решаването на национални дела, авторитарност и тираничност, заиграване с простолюдието и плиткоумно театралничене. Тези са характеристиките на всички по-сетнешни заговорници и превратаджии, повечето от които се борят и за чиста и свята република, или комунизъм и всички, които са готови да се продадат на чужда сила за да си наложат визията за България, жертвайки с готовност други българи. Пак оттогава тръгва и презрението към улегнали интелектуалци и хора със съвест. Личен пример са дали и Ботев, и Левски, и Захари Стоянов. Това презрение към интелигенцията е национална прокоба, узаконена от тези "герои".
Ако в началото на XIX век борците за народни правдини отъждествяват българин с честност, почтеност и с християнско благоразумие и добродетели, авантюристите от тайните масонски комитети не се свенят от кражби в името на народа, от очистване на сънародници в името на народа, от презрение към християнските добродетели на народа, култ към насилието и болезнена самомнителност и авторитарност. Цялата чудовищност и братоубийство, което после се разразява сред ВМРО-тата сред българското общество, при установяването на "народната" власт и масовото заколение на сънародници и изграден елит, унищожаването на Третото Царство и замяната му с просъветски концлагер е в корените си следствие на философията, по която бе организирано и проведено Априлското въстание.
Много от грешките, които се допускат от Фердинанд и българските политици, са резултат и от прекалено силния натиск върху него от страна на ВМРО когато терорът над българите от страна на сърби и гърци надминава всякакви ужаси, които са преживени по турско време и по Априлското въстание (когато пък са и целта на организаторите на въстанието).
Фердинанд и политиците около него са правили и грешки, но ако възхваляваме априлци като гениални, нямаме никакво морално основание да бъдем толкоз невротични спрямо Фердинанд и наследниците му. Той поне донесе цивилизованост и европейски дух, способства за създаването на силна армия, индустрия и научна общност и се би достойно за защита на пожертваните от "национал"-революционерите деца на Майка България и освобождението на българите под чужда тирания.
Всички тези национални богатства бяха безразсъдно пропилени от всевъзможни бъдещи борци за прогрес, интернационали и какви ли не революционни безумства и идеологически перверзии.
Така че нека погребем Фердинанд в България, страната, която е искал да разшири до естествените й етнически предели, които загубихме след 1876 г. благодарение на възхваляваните до небесата революционери за невинно изпратените на заколение сънародници с цел предаване на съдбините български в чужди ръце.
Историята е достатъчно нееднозначна и сложна и всеки народ си заслужава съдбата.
Но ако не може да се поучи от собствените си грешки - може и да изчезне от картата на света."
Автор: Сибила (Текстът е от страницата на Невена Балканска, позволих си да го редактирам като отстраних някои правописни и пунктуационни грешки.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар