Кой е тъпанар - или защо не е достатъчно да сме само умни?

(Снимките са от комедията “Редки тъпанари”)

Затъпяваме бавно, неусетно почти...

МОЯТ КОМЕНТАР: Ще започна с това: затъпяваме не защото "мозъкът" ни е "непълен със знания", не защото не сме се "нагълтали" с много информация, не защото не сме многознайковци, а защото не умеем да ползваме инструмента на... мисленето си, именно своя УМ! Това е първото, което авторката явно не е доосъзнала.

А иначе статията й е чудесна, личи си, че авторката е твърде ерудирана: показва ни ползата от "общата култура", от упражняването на "мозъка" чрез заучаването на разни знания, чрез попиването в него на разнообразна полезна информация (аджеба, нужно ли ни е в наше време да си обременяваме акъла - не мозъка! - да помним след като с едно цъкване на мишката можем да научим всичко онова, което не знаем?!)... Да, всичко е прекрасно, но ето че и самата авторка не съзнава, че смисълът не е в "трупането на знания" (още Библията страведливо е казвала, че който трупа знания, трупа печал, а пък древният Хераклит е изтъквал, че "многознайството на ум не учи", също така че не трябва да се стремим да знаем всичко, а да знаем онова, от което зависи всичко!), а в нещо съвсем друго: доколко умеем да ОСМИСЛЯМЕ знанията, да боравим с тях, да търсим нужната ни информация в огромния информационен океан, с който разполагаме, да я преработваме ефективно, ето това е главният проблем не само на нашето време, а на всяко друго време.

Някога хората са ценели знаенето ("енциклопедичността"!) щото знанията са били по-труднодостъпни, в книгите, а книгите са в библиотеките, не можеш да ги посиш постоянно със себе си, днес обаче имаме огромно предимство: в джоба ни, чрез едно малко устройство (изобретено от "проклетите", от "тъй лошите и коварни американци"!), ни е достъпно по всяко време комай цялото човешко знание, което значи, че имаме безценната възможност да се упражняваме не в помнене (за да можем да попълваме тъпанарските кръстословици!), а в нещо съвсем друго и много по-полезно, именно в мисленето, в търсенето на истината.

Щото тази истина, която е безценна, трябва да се роди в нашите души, та другаде няма как да се роди и да ни бъде "подарена", ние самите трябва да се потрудим за да я постигнем! В този огромен океан с информация, с който разполагаме постоянно, трябва да сме добри "плувци", а за да умеем да плуваме добре означава тъкмо това, ДА МИСЛИМ И ДА РАЗБИРАМЕ (да постигаме смисъла!), ако не го умеем, тогава непременно ще се "удавим". Сега имаме възможността чрез ПРАКТИКУВАНЕ НА СВОБОДА (свободата ражда именно духа на човека!) да се развием духовно, да станем пълноценни, т.е. разбиращи живота личности, а това може да стане като практикуваме ДУХОВНОСТТА, т.е. като се занимаваме с философия, с изкуство, с политика даже, иначе казано, като водим СМИСЛЕНИ ДЕБАТИ ПО СЪДБОВНО ВАЖНИТЕ ЧОВЕШКИ ВЪПРОСИ, като спорим и пр.



Да, като водим дискусии по истински важните въпроси - за какво ни е тази тъй прехвалена "обща култура", която тъкмо защото е обща, за нищо не става, за нищо не служи (освен да се правим на ерудити, за да шашнем... мацките!), да, за какво ни е това прехвалено многознайство и тази "всестранната информираност", на която служи и изцяло сгрешеното ни "образование"?! Ето, стигнали сме дотам, че масово не знаем що е това образование, имаме напълно погрешна представа за образоваността, да не говорим за такива фундаментално важни неща като, примерно, какво е истина, дух, свобода, човек, живот, щастие, дълг, право, справедливост?!

Ето един покъртителен пример, ето нещо потресаващо: преди време попитах в една група, състояща се от учители, може ли някой да ми каже простичко и разбираемо що е това "образование"; оказа се, че от хилядите многознайковци (учители!) от тази група никой не можа да ми каже в човечна, понятна, разбираема форма нещо същностно важно, нещо, имащо пряко отношение към истината!!!

Пълно е в наше време с неумеещи да мислят и да разбират смисъла на нещата хора, сиреч, пълно е с умствени и емоционални инвалиди, пълно е с БЕЗДУХОВНИ хора, щото духът на човека се основава на това: да умееш да мислиш и да ЧУВСТВАШ пълноценно и истински...

А ето, че ни убеждават, че трябвало и в наше време да умеем да помним и да трупаме информация "полезна информация", т.е. да ставаме горделиви дилетанти-многознайковци: леле-мале, виждате ли докъде ви е довела тотално сбърканата ви "образованост" и празнословната ви "ерудираност", тъпата ви дилетантска "обща култура" и пр.?!

И тъй: какво означава да сме УМНИ? Как се става УМЕН? Чрез многознайство ли? Хайде де...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo