Нима не разбирате, че Боко Борисов с презрението към народа закопава не само ГЕРБ, но и България?!

Savina Ivaylova Topurska, Група на хората, наричащи Бойко Борисов "Тиква"; "Мутра"; "Агент Буда" каза:
·
В продължение на 3 дни след всичко случило се на 2-ри септември Бойко Борисов бе в неизвестност.

Днес той се появи, отново от джипката си, но не за да се обърне към българския народ, за да каже нещо (положително или отрицателно) по повод полицията, протестиращите, протестите, критиките от ЕП, или като цяло политическата криза в България, а за да ни говори за строежа на околовръсното на София.

Не знам как го наричате Вие това, но аз го наричам "тотално презрение" към българския народ и държавата. Същото толкова демонстрира вчера и В.Марешки заявявайки, че проекта от българската Конституция не е от значение, и че не я е чел, и че няма да я прочете.

# Оставка

Моят коментар: Да, точно това показва, показва, че мутрата Боко изпитва пълно, цялостно, дълбоко, огранично, тотално презрение не само към българския народ и към държавата ни, но и към демокрацията (чиито център е законността, правото, справедливостта, даже човечността!)!!! Точно затова и трябва да се маха от властта час по-скоро!!! Он вече е напълно безогледен гьонсурат, психясал от тъпи мании, че може да си прави каквото му скимне! Нема ли в този ГЕРБ поне един разумен човек да каже на разпищолилия се тотално кръстник Боко, че с поведението си закопава не само ГЕРБ, но и България?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo