Ето какво писмо написах и изпратих до г-жа Мария Василева, а след това препратих и до няколцина от най-активните небезразлични граждани от нашата група или общност:
Здравей, Мария,
Дано това мое кратко писмо те намери в добро здраве и в подобаващо за размисъл настроение на духа и душата! Искам да те попитам нещо, което според мен е важно, много ме интересува какво мислиш ти по поставения проблем.
Ето за какво става дума:
Когато преди няколко дни се явих на едно "събъседване" за учител по философия в едно много централно (да не кажа "елитно"!) пловдивско училище, даже ще си позволя да кажа кое е то (бившата "Лиляна Димитрова", сега - "Патриарх Евтимий"!), попаднах на следната картинка, която ме потресе, а пък след това ето вече няколко дни мисля върху нея; и в резултат ми се яви една чудесна, според мен, идея. Ето първо картинката, а после и родената благодарение на нея идея:
В коридора пред дирекцията стояха 10-тина млади човека, девойки и младежи на около 25-30 години, все млади учители, кандидатстващи за това учителско място. От старите бях аз (най-стар, направо - древен!) и една дама, която съм я виждал по разни семинари и съвещания, тя е някъде към 45-годинки примерно. Докато чакахме младежите и девойките почнаха да водят интересен разговор, от който се разбра, че те са фрапирани от невъзможността да си намерят работа, от униженията, на които ги подлагат при тия "събеседвания", от безперспективността, която се очертава пред тях. (Единствено сред тях имаше един младеж, който се похвали, че вече си е намерил работа в някакво селско училище, но понеже било далече искал да си намери работа в Пловдив; всички го погледнаха с нескривана завист, той беше истински щастливец в техните очи!). Та това е от една страна. Но ето другото, което ме порази, представено в своята, така да се каже, голота:
Значи стоим си ние, нещастниците, търсещи работа, в коридора, а по стълбищата се изкачваха групички от другарки-госпожи-даскалици, които явно работеха в това училище на постоянни договори. Те бяха облечени в екстравагантни дрехи с воали, с дълги ефирни копринени или памучни рокли с какви ли не цветове, с разните му там финтифлюшки, с каквито могат да се нагиздят само застаряващи даскалици в провинциално и в селско училище; немам писателски умения и не мога да опиша тази сюрреалистична картина на наистина покъртителната външност на тези даскалици. Но "вътрешността" им хептен съм неспособен да опиша: те ни поглеждаха нас, нещастниците, с поглед, пълен с нескривано самодоволство, с още по-нескривано презрение, с известно любопитство (все пак сред кандидатите имаше и снажни младежи, а даскалиците, знайно е, съвсем не са лишени от сексуални копнежи, нали така, та това си е човещинка?!) и прочие, за жалост, немам способностите на Шекспир, Данте, Кафка, Достоевски и прочие за да мога да опиша тия погледи и ситуацията, която се породи там. Но се напъвам да загатна, както виждаш, за нея. Одаянията на тия принцеси (княгини, херцогини, баронеси, графини и прочие арестократки!) на нашето феодализирано "образование" бяха така кичозно-пищни защото, най-вероятно, повишените от Премиера-Мутра учителски заплати са станали така тлъстички и "мазнички", че всяка даскалица вече може да си позволи мечтаните в предишните мизерни времена кичозни парцали, в които да облече възтлъстите си месища. Та тия предимно бая едри, добре охранени носителки и труженички, с извинение, на родното ни образование, просвета, култура и... духовност ни заглеждаха и ни подминаваха, хвърляйки ни, изрично подчертавам, погледи, изпълнени с нескривано презрение: зер те са избраничките и щастливките на съдбата, а ний сме... нещастниците, които явно и тази година нема да си намерим тъй мечтаната работа като учители!
Аз вече писах по този случай и казах, че когато едно девойче каза, че й искали стаж, а пък тя казала, че има само 3... дни стаж и ги попитало това момиче: "Простете, но как мога да имам стаж след като от няколко години изобщо не ме вземате на работа по причина на това, че... нямам стаж?!", на мен ми стана лошо и мигновено реших да си тръгна (просто ми се видя крайно неморално от моя страна да се вра и да искам да работя още след като тези млади хора нямат възможност поне да опитат какво е това да си учител по философия!). Както и да е, та ето сега моя въпрос към теб, заради който изобщо пиша това идиотско писмо и ти губя времето:
- Не е ли правилно, с оглед казаното по-горе ние, небезразличните граждани, да напишем едно отворено писмо до Парламентарната комисия по образованието, до Министъра, до лидерите на учителските синдикати, в което да предложим досегашната прекалено несправедлива система за назначаване на учители да бъде основно променена, да отпадне назначаването на учителите от директорите, да се измисли динамична система, при която никой учител няма вечна гаранция, че ако е послушен, ще доизбута до пенсия на едно и също работно място, а именно за всяка учебна година абсолютно всички учители на равни основания да бъдат подлагани на конкурси и назначавани според строги обективни критерии тъкмо ония, които най-заслужават, но да бъдат назначавани от специална държавна комисия, която да използва ред съвсем справедливи критерии и пр.?! Какво точно решение или ("механизъм"!) ще се измисли за да е работещо и справедливо аз не зная, не мога още сега да го предложа в пълния обем, но ми се струва, че дебат по този въпрос е крайно време да започне - с оглед да се открият работещите решения на една наистина справедлива, повтарям и потретвам, система за подбор и назначаване на учители. И за да се сложи край на тази изцяло неразумна, несправедлива и порочна, направо аморална система, нанасяща непоправими поражения не само върху образованието, но най-вече върху душите на младите хора.
Това ми е питането към теб. Ако искаш, може да оформиш отговора си направо като твоя проект за отворено писмо, което да обсъдим и след това, като нанесем някои корекции, да изпратим на съответните длъжностни лица. Чини ми се, че това мое писмо до теб мога да го пратя и на други хора от нашата група, примерно на Неделин Бояджиев, на Владимир Трашов, на Любен Воденичаров, на Диан Георгиев (Тодоров?) от Бургас и прочие, да видим и те какво ще кажат.
Приятна вечер ти желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Анчо , здравей! Мили ми и тъй идеен, импулсивен, истинен....и колко още ".....ен"....в положителния смисъл, естествено - приятелю! Прочетох предложението, а и по-късия му вариант в блога ти, от който е тръгнала идеята ти ! Не, че не бих могъл и не трябва да "стана" кадровик в средното образование... Няма лошо да се опита един такъв "мозъчен удар" в/у супер важна тема ....Тя си е направо пръст в раната.....Дори заради момента, когато те направи (истинската политическа сила на власт когато дойде - дано доживеем) министър, или кадровика, или отговорния фактор в комисията по кадровите въпроси....- този опит ще бъде много полезен!....Нямам никакви илюзии, че той изобщо няма да се не, приложи, но едва ли и прочете от тези тъпири, които не са толкоз четящи, , колкото бдящи и рвящи в подлизурстването си на силните, на деня....Независимо в министерството ли са, или в НС, щом са във властта на еднокнижника бб....Но обещавам да мисля по темата... Винаги има смисъл да се върви напред и нагоре...Цялостен проект от мен, обаче....да се очаквааааа....Малко труднинко....🙂 По-скоро, като някаква критика, или оценяване на предложения...Все пак аз не съм бил учител в Системата на средното образование... Това ми е отговорът! И на теб приятни занимания!
Владимир Петков-Трашов
Ще опитам. Добре е да се избистри предложението как да става назначаването- при всички случаи е грешно да решава самия директор.
Мария Василева
Ти веднъж беше писала как е във Франция. Затова се обърнах към теб. Хубаво е да има някакви значение и оценката на ученици и родители. Сложно е. И аз мисля.
В Швейцария нямат доверие на младите след завършването и доста време са наблюдаващи учебния процес при учител със същата специалност. Той го обучава дълго време и влизат заедно в часовете. Стажанта е един вид под наблюдение и когато почва сам да преподава от учителя, към който е зачислен.
В месеца един път за всички има методически ден, в който обсъждат как върви преподаването, проблеми и новости. Учениците не ходят на училище в този ден. Те през 45 дни имат две седмици ваканция, лятото не учат юли до 20 август.
За приема на учители знам само, че много ги прецеждат. Имат много добра сериозна подготовка, много трудно биват назначавани. Самите родители не търпят учители, чието обучение не дава резултати или децата не са мотивирани.
Ако трябва да се предложи цялостна концепция относно назначаване в текст, няма да мога да я направя сама, ще трябва да се поровя в сайтове на френски и швейцарски училища.
Според мен са важни:
Успехът в дипломата за висше образование- общ и по специалността, от практическия изпит по методика на преподаване. След това квалификационни и курсове за усъвършенстване специализации, публикации.
Възрастта не бих сложила като важен приоритет, но стажа- да.
При нашата система 1,2 степен квалификация трябва да са решаващи.
Контакта на учителя с родители е важен- в Цюрих имат изградени системи и хвърчат SMS-и между преподаватели и родители. Родителските срещи са с фиксирани часове за родителите- един след друг се явяват при всеки учител по половин час обсъждат учебния процес,резултатите и перспективите пред всяко дете
Перспективите за развитието имам предвид.
Учителите имат пълна свобода, във всеки регион имат утвърдени свои програми и експериментират много, без да им се държи сметка, подпомагат ги с нужни пособия и средства за експерименти. Веднъж влезли в системата им се има пълно доверие.
Мария Василева
За кандидатстването на учителите не намирам по- подходящ вариант от това, което ти беше предложил- да се излага концепция за обучението по предмета в присъствието на всички и да се дискутира.
М.в.
Във Франция нивото на обучение на педагогически кадри е високо, теория и практика вървят заедно. Студентите посещават училищата, мисля че още от втората година имат 8 часа там и наставници. Следващата година са на половин норматив, а за да завършат се явяват на конкурс за назначаване при университетските преподаватели.
Така че там не е нужно директор на училище да ги избира по някакви съчинени от него показатели. За да стигнат до преподавателско място всички са подготвени добре и минали през конкурс. С резултата от конкурса биват назначавани там, където си изберат.
При нас, за отбелязване, след дълго чакане и откази за назначаване на постоянно място. Само някои успяват да се докопат до учителско място на младини, ако имат връзки. Останалите работят тук и там, из две-три училища, за да съберат норматив в най- благоприятното им време за развитие, и това е в добрия случай.
Не може една комисия от директор, заместник директор и приближените им учители да прецени качествата на кандидата с едно виждане. Всичко е формално и опорочено. Първо се търси свой, препоръчан човек за мястото и след това формално се обявява конкурс.
Мария Василева
Публикуване на коментар