Докога ще наблюдавате напълно безстрастно и безучастно безпрецедентните гаври над двама български учители?

 

Днес бях принуден да напиша и да изпратя следния документ до пребиваващите в олимпийско спокойствие, в божествено блаженство височайши длъжностни лица на нашето намиращо се в тъй бляскаво състояние българско образование:

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р Ана Джумалиева, Председател на КЗД

До г-жа Елена Кисьова, Директор на

СУ „Черноризец Храбър“, гр. Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен, репресиран и остракиран от системата на образованието учител по философия и гражданско образование от Пловдив

 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаема госпожо Директор,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

 

Тия дни кандидатствах за обявено вакантно учителско място по философия и гражданско образование в СУ „Черноризец Храбър“, намиращо се в Ж.К. Тракия в гр. Пловдив, в квартала, в който живея – училището се вижда от терасата на дома ми. Смятам, че съм длъжен да обжалвам решението на директорката г-жа Елена Кисьова за избор на учител по философия и гражданско образование в това училище на следните основания:

 

1.) С цел да замаскира неоснователността (произволността) на своето бъдещо решение за назначение на учител по философия и гражданско образование директорката Кисьова беше взела някои мерки с оглед да имитира „истинска демократичност“ на процедурата за избор на учител, а именно:

 

а.) Комисията за провеждане на „събеседванията“ с кандидатите беше многобройна, имам чувството, че влизаха поне 15 учители воглаве със самата директорка, това явно беше направено с оглед размазване на отговорността на подготвяното чисто произволно решение; знаем, че „колективните решения“ са най-безотговорните; естествено е, че никой от членовете на въпросната комисия не би се осмелил да настоява за назначаване на кандидат, който не е личен субективен избор на директорката; тогава защо беше цялата тази галиматия с лъжливата „масово-колективна демократичност“?!

 

б.) За първи път в живота си участвам в процедура, която се провежда в условията на пълна секретност и на тотална непрозрачност, даже имената на кандидатите бяха скрити (за удостоверяване на тази тъй иновативна шпиономания на толкова демократичната директорка прилагам обява и протокол, в които фигурират само входящи номера, липсват имена!)

в.) Кандидатите за учителско място бяха допускани за „събеседване“ в многолюдната „масово-колективно-демократична“ комисия в различни времена, по разреден график, с оглед никой от тях да не може да разбере кои са другите кандидати, та да бъде предотвратена възможността да обменят мнения било за процедурата, било за това кой е евентуалният „избраник на сърцето” на директорката, който, естествено, следва задължително да е „от наште“.

 

2.) В разговора ми с комисията директорката Кисьова си позволи в мое присъствие да повлияе в крайно негативен план на комисията, тя изрично подчерта чисто субективното си неразположение към мен, а именно заяви, че „още пази документацията“, свидетелстваща за това, че при предишно кандидатстване за учителско място съм си позволил да обжалвам решението й пред РУО-Пловдив и пред Комисията за защита от дискриминация; това беше изтъкнато от нея като силно компрометиращ ме факт, свидетелстващ за това, че съм „толкова лош човек“, имащ дързостта да оспорва решения на светата самовластваща длъжностна персона в нейното собствено лице. Много интересно беше да се видят гримасите по лицата на членовете на „демократично-обективната комисия“, които мигновено изразиха колкото е възможно по-мило съчувствие и съпричастност към тъй „несправедливите“ страдания на височайшата си началничка-страдалка.

 

3.) Много ми е интересно да разбера (настоявам в този смисъл за обективна проверка от страна на контролиращите органи на МОН!) какви са неоспоримите обективни предимства на избрания кандидат, примерно вълнува ме да разбера дали той поне е с равностойно ниво на квалификация, да речем, на мен самия, сиреч, искам да разбера дали и той има поне Първи клас-квалификация.

 

4.) Какви са истинските, действителните критерии за назначаване на учителя по философия (пък и на останалите учители в училището), всички тия многолюдни колективни комисии, разбирам това, са пунта-мара за заблуждаване на лековерните, но мен ме интересуват дали г-жа Кисьова ще посмее да признае своите истински мотиви и критерии, колкото и скандални да са те. Ако не го стори, ако продължи с пунта-маренето, искам да я попитам: нима смятате, че някой Ви вярва?

 

5.) Не мога да приема, че игнорирането на кандидати като моя скромна милост е свидетелство за наличието на такъв един задължителен критерий (защото е разумен, защото е необходим, защото е незаобиколим!) като високо качество на обучението на учениците по философия и гражданско образование; като игнорира на основание на своите чисто лични или пределно субективни и дори в крайна сметка напълно ПОЛИТИЧЕСКИ по естеството си съображения този най-важен критерий, г-жа Кисьова дава ли си сметка, че това нейно поведение е равностойно на признание, че истинските й мотиви „не са за пред хората”, също така тя разбира ли, че поведението й също така е равностойно на самопризнание за участие в корупционни практики (да назначиш произволно някой си за учител по философия само защото той е „от наште” една от формите на корупция: думата корупция иде от латинското corrumpo – покварявам, развращавам, развалям!)?!

 

6.) Ако училището беше частно, а г-жа Кисьова беше негова собственичка, тогава тя ако искаше можеше да си назначи за учител по философия и гражданско образование и едно… магаре (или овца!); но понеже училището е държавно (за нейно сведение съм длъжен да й напомня и това!), то следва, че училището е колкото нейно, толкова е и мое, то е на всички нас; по тази причина ние, гражданите, имаме пълно право да й държим сметка какво прави, управлявайки НАШЕТО (не „нейното”, както й се чини!) училище! Искам на това основание да я запитам и ето това: г-жо Кисьова, нима Вие, след като не се съобразявате дори и с това тъй простичко положение и го игнорирате така решително, не си давате сметка доколко Вашето съзнание е в дълбоко противоречие и дори пълна несъвместимост с реалностите на живота, което поставя логичния въпрос: какво в такъв случай правите на директорския пост, та нима не съзнавате, че Вие по този начин вредите на институцията, която временно оглавявате?!

 

7.) Съвсем умишлено пред въпросната многолюдна „демократична” комисия обявих, че съм безработен понеже в последните години съм жертва на необуздан директорски произвол, разказах вкратце историята на моите митарства и борби с тъй неадекватната спрямо реалностите на съвременния живот директорка на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”, където е минала половината от моята повече от 30-годишна професионална кариера на учител по философия и гражданско образование; направих това съвсем съзнателно за да поставя г-жа Кисьова и подведомствената й послушна комисия в ситуация на НРАВСТВЕН ИЗБОР, т.е. позволих си да направя един най-елементарен нравствено-психологически тест, на който и г-жа Кисьова, и цялата многолюдна комисия, за жалост, се провалиха напълно. Надявах се, че след разберат как по най-грозен мутренски и волунтаристичен начин съм бил опраскан (уволнен) и то по толкова обидния параграф „Липса на качества да бъде учител, не става за учител”, членовете на комисията в СУ „Черноризец Храбър” воглаве със самовластната директорка ще успеят да си направят тъй лесния (за хората с неопорочена душа!) извод, че за мен връщането на тъй любимата ми учителска работа (предвид това, че само няколко години остават до пенсионирането ми!) е ВЪПРОС НА ЧЕСТ, да, за тяхно сведение ще си позволя да кажа, че за нас, учителите, духовните неща от рода на чест, достойнство, борба за правата, свобода, истина, справедливост и прочие не са „бошлаф работа”, не са „празни приказки”, не са нито глупости, нито идиотщини (та нали точно на такива „вятърничави неща” ние, учениците, сме призвани да учим и възпитаваме своите ученици?!)! Да, ама не: с решението си, с което те игнорираха по най-грозен начин моята кандидатура те без капка неудобство демонстрираха, че за тях не само законите, не само принципите на правото и на демокрацията, не само елементарното приличие, но и ЧОВЕШКИЯТ МОРАЛ, дори самата ЧОВЕЩИНА абсолютно нищо не значат!

 

Спирам дотук, въпреки че казусът има още много измерения и крайно важни други смислови нюанси. Налага се да бъда пределно кратък, с оглед да бъда поне малко разбран. С оглед на горното съм длъжен да Ви уведомя за следното:

 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

 

Надявам се, че Вие, въз основа на казаното по-горе, сами ще си направите необходимите изводи, но за всеки случай си позволявам да акцентирам поне върху най-важното:

 

1.) Нравствено-психологическата ситуация в оглавяваното от г-жа Кисьова училище (то, прочее, се намира в моя квартал, в квартала, в който живея, това ми дава допълнително основание да съм толкова загрижен за ставащото в него!) е изключително тежка и злотворна, поради което апелирам към Вас да предприемете нужните мерки за надмогването й, за излизането на училищната общност от нея: защото пораженията върху душите на учениците са направо кошмарни!

 

2.) Налага се детайлна проверка на извършения от директорката толкова груб административен произвол (разбира се, маскиран зад формално „перфектна”, ала, за жалост, съвсем лъжлива процедура!) около назначаването на учител по философия и гражданско образование (дали пък, след като подходът е, както видяхме, толкова субективистки, порочен и явно корупционен, то и по принцип назначенията на всички учители по времето на нейното директорстване не са изначално опорочени?!).

 

3.) Дали казаното не е основание г-жа Кисьова, след като осъзнае, че е носителка на такъв един несъвременен, недемократичен, авторитарен и най-вече морално уязвим подход, сама да си подаде оставката като директор на това училище? Г-жо Кисьова, като човек си позволявам да Ви запитам: как изобщо понасяте терзанията и доколко все пак успявате да разговаряте с гласа на своята съвест – или такива „морални лигавщини” за Вас съвсем не съществуват?!

 

4.) Дали висшестоящите длъжностни лица във Ваше лице, уважаеми г-н Министър и Вие, уважаема г-жо Началник на РУО, не е по-добре да спестите неизбежните душевни терзания на г-жа Кисьова около доброволното подаване на оставка – и да я уволните, с оглед да предотвратите по-нататъшни нейни евентуални нарушения и затъването й в пороците на самовластието? "Всяка власт развращава (корумпира!), а абсолютната власт — развращава (корумпира) абсолютно!", думи на великия френски философ Шарл Монтескьо.

 

5.) Както виждате, репресиите и толкова грозният административен (но политически обусловен!) произвол над мен и моята съпруга (също учителка, също безработна!) продължава, властващите Ваши довереници на по-нисшите нива стриктно спазват омертата (предполагам, спусната отгоре!) да бъда безжалостно остракиран от системата на образованието. (Да добавя, понеже съм заклет учител: думата „омертà”, на италиански: omertà означава не друго, а солидарност, взаимопомощ между престъпници!) В тази връзка силно ме вълнуват няколко въпроси, на които държа да ми отговорите непременно:

 

а.) Докога ще наблюдавате напълно безстрастно и безучастно безпрецедентните по скандалността си гаври над двама български учители (същата омерта тегне и над моята съпруга!), които си позволяват Вашите довереници из училищата в Пловдив и областта?!

 

б.) Г-жа Кисьова по своя инициатива ли си позволи настоящия произвол над мен – или изпълнява заповед, идеща от по-високо място (предвид това, че съм активен образователен и политически блогър и дългогодишен борец за същностна промяна, за непосредствена и практическа, за РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ и ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на българското образование, това допускане е съвсем резонно!)?

 

в.) Давате ли си сметка, че ако Вие не обърнете никакво внимание на стореното от г-жа Кисьова, то това ще бъде ПРЯКО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че кампанията по моето остракиране от образованието е израз на ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАНО ОТМЪЩЕНИЕ от страна на самозабравилата се властваща бюрокрация в образованието?

 

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

 

Въз основа на гореказаното настоявам да откриете процедура в КЗД, която да разследва доколко са нарушени моите права по този наистина безпрецедентно грозен случай на дискриминация на каква ли не основа, критерий и признак.

 

Надявам се, че ще ме уведомите за предприетите действия и постигнатите резултати по моя толкова обезпокоителен сигнал.

 

26 септември 2020 г.

Пловдив

 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo