Здравейте, дами и господа небезразлични граждани,
Реших да се обърна към вас с писмо, в което да предложа една своя идея, която ми хрумва тази вечер; ето каква идея ми се яви тази вече, ще се постарая да ви я разкажа пределно кратко.
Нали умуваме от доста време за по-справедлив начин за подбор и назначаване на учителите? От една страна всеки, който иска да учителства, има право да му се даде шанс да учителства, независимо млад ли е или е стар. Грозно и несправедливо е някои да си учителстват преспокойно и до пенсия, а други години наред да не могат да си намерят учителска работа и да се скитат немили-недраги от училище на училище (докато не им писне и не избягат от образованието; или докато не се разболеят, докато не капнат от преживените унижения!)
И ето сега в тази връзка какво ми хрумна. Директорите сега си назначават учителите знаем как и по какви истински критерии (важното е избраникът да е "от наште", т.е. или да е роднина, или да е милиционер, а най-добре е да е и роднина, и милиционер; под "милиционер" разбирам да е от нашта партия, естествено!); ние, небезразличните граждани, сега не можем да променим нито господстващия сред директорите манталитет, нито законите, даващи им абсолютна власт; но можем, ползвайки се от корона-вирусната истерия и лудост, да намерим вратичка и да подкопаем тъй несправедливата система.
И така: всеки безработен учител предлага в училището, което си е избрал, свой алтернативен курс за дистанционно обучение по съответния предмет. Нали учениците били много на брой за присъствено обучение и не можели да спазват дистанция, ами щом е така, защо на учениците да не се даде правото да си избират: присъствено ли искат да учат или дистанционно по всеки предмет? И ето че така ще се облекчи присъственото обучение. Да речем, в едно училище има един назначен от директора учител по философия, а пък двама-трима "външни“ учители са предложили алтернативни дистанционни курсове по философия; учениците избират при кого от тах искат да учат и подават заявление до директора. На водещите алтернативните дистанционни курсове, които са събрали примерно едва-две-три групи се плаща по ред, определен отделно. И по този начин може да се стигне дотам, че назначеният от директора учител (дето е доверен, дето е "от наште"!) да загуби учениците си - и тогава ще му се наложи да се махне сам (което няма да е голяма загуба щото добре знаем, че учителите, които са назначавани по принципа „той е от наште" са общо взето или некадърници, или поне са твърде посредствени!).
Ще кажете: да де, но докато напусне, трябва да плащат на двама и дори трима учители едновременно! А откъде пари? Всичко опира до пари. Ще се запънат първо за заплащането: вместо 25 ученика заедно, 2-3 групи по 8 човека едновременно да учат!
За заплащането май на първо време ще се наложи оня титулярен учител, който, примерно, си е загубил наполовина учениците, да му се редуцира пропорционално на това и заплатата, а пък със спестените пари да се плаща на алтернативните учители; предвид вирусната психоза нали държавата отпуска допълнителни пари, е, ще отиде част от тях в алтернативните учители! Все пак важно е обучението на учениците да е качествено и съвременно, да формират нужните им за живота умения - и за това не бива да се жалят пари! Сега като се хвърлят толкова пари за съвсем неефективно обучение защо толкова време го търпим?!
Има и нещо друго, което е още по-съществено. Ще дам пример с философията. За философията не само че е много подходящо да има няколко варианта алтернативни дистанционни курсове, между които учениците да избират, но това е и задължително - ако искаме да има качествено и съвременно обучение. И така свободата най-после ще влезе в училищата, свободата учениците да избират преподавателя си и формата на обучение, присъствено или дистанционно!
"Хм, ти си забравил колко са инертни учителите, пък за директорите да не говорим, те единодушно мразят промените!" - ще ми отвърнете. Е, ще им отправим предизмикателство тъкмо там, където най-много ги боли: промените ще започнат покрай волята им, и то ползвайки се от ситуацията, която създаде корона-вирусната идиотщина!
Сега как е? И присъственото, и дистанционното обучение ще го води един и същ учител, оня, дето е назначен от директора само щото е "от наште". Да, ама това е не само тъпо, но е и прекалено нагло: какъв е смисълът искащите нещо различно, а именно да учат дистанционно, да учат обаче при същия учител, който води и присъственото?! Та нали той ще води еднакво некадърно и едното, и другото обучение?! Без конкуренция няма никакъв прогрес, това нима не сте го разбрали още? (Тия неща съм преподавал на своите ученици години наред - преди мутро-мафиотите, взели властта, да се усетят и да ме опраскат, да ме изритат безжалостно от образователната им система!). Естествено, че ако няма различни учители по един и същ предмет, се обезсмиля избора между дистанционно и пресъствено обучение - щом учителят е един и същ.
Съревнование ще се получи, така е, но няма да им дадат тази свобода - ще ми отвърнете, нали така?
Ами ще отвърна ето как: свободата не е дар, нито подарък, за свободата си се налага да воюваме. Крайно време е да се разбере, че е крайно глупаво да чакаме някой "отгоре" да благоволи да ни даде или да ни "спусне" не нещо друго, а тъкмо свободата. От друга страна като наложим този избор, като постигнем тази свобода, тогава, струва ми се, ще използваме вратичката в закона, през която отхвърлените от системата безработни учители ще могат най-сетне да влязат в образованието. От друга страна това е опорната точка, която ще преобърне и бутне, ще събори мухлясалата и корумпирана система; щото един учител-подлизурко на директорката заема мястото си безсрочно по корупционен начин, той подкупва директорката с всекидневното си подмазване...
"Те нямат учители и назначават в момента без ценз по специалността. Откъде ще вземат толкова учители?" - ще ми кажете, предполагам.
Дали има или няма учители е спорно. Щом има хронично безработни учители как да няма учители? Примерно по философия в Пловдив има, по моето възприятие, поне около 20 безработни или работещи само отвреме-навреме учители по философия; има и доста млади, които нямат шанс при сегашните условия; не е малко тия 20-тина човека в Пловдив да направят алтернативни курсове и да влязат в системата по такъв един крайно неприятен за духа на системата начин.
Има и нещо друго. Родителите няма да искат децата им да са с маски и в момента се сплотяват за отпор. Точно затова тия маски, тия глупости около присъственото обучение дават огромен шанс чрез алтернативно дистанционно обучение да се излюпи свободата в образованието! Да, много родители заради маските (и дори заради страха от заразяване!) ще предпочетат дистанционно обучение. При това учениците ще си облекчат програмите като, примерно, по половината от предметите, които учат, минат на дистанционно обучение при алтернативните учители.
(Макар че по-малките не могат да бъдат в къщи без надзор, единият родител трябва да не работи. Мисля, че и за децата от 5 до 7-ми клас става, не са толкова малки, могат в училище да са примерно 2-3 часа, останалото време да са си в къщи.)
Това дистанционно обучение ще разклати и ще бутне прогнилаат, мухлясалата ретроградна система според мен, този шанс не трябва да се пропуска. Поне за гимназиите.
"Ти нали ги познаваш учителите, парите са им приоритет!" - ще ми кажете. "Дори ако един директор е умен и предприеме тази стъпка за присъствено и дистанционно едновременно, тези от РУО и МОН ще бъдат спирачката." Да, но:
Понеже класовете наистина са големи, сега има шанс всеки клас по всеки предмет да се дали поне на две части, едната присъствена, другата - дистанционно, но с алтернативен (външен) учител. Ако пък по даден предмет (примерно "неважен" предмет като философията!) всички ученици поискат дистанционно, ще има две групи дистанционно. А пари за плащане на алтернативните учители ще се намерят.
Да, право е, така е, ще има яростна съпротива.
Затова трябва да направим предложение, което първо да мине през протеста, а оттам да замине за министъра и до синдикатите. Предлагам небезразличните граждани вече да адресираме отворените си писма до... протеста (той всъщност става нещо като истинско Народно събрание по античен образец!), а като се гласува там, заминава при министъра на образованието за изпълнение! :-)
"Мечтай си, Грънчаров, мечтай си! Няма да ти пречим!" - убеден съм, че така ще възкликнете. Ще отвърна ето как:
Без борба нищо не става, не може да стане, няма да стане. Толкова. Борба се иска. Не трябва да се унизяваме да чакаме подаянията на мутренската власт и благоволението на нейните калинки в образованието.
Кажете честно, моля ви: вятърничава ли ви се вижда тази идея?
С тия алтернативни дистанционни курсове ще подкопаем монопола на назначените от директорките вечно "наши" учителки, повечето от които са просто неспособни на развитие даскалици-калинки...
Откъде-накъде някои ще имат пълен монопол в образованието (директорките и приближените им учителки-подлизурки непременно "от наште"!), а други ще бъдат винаги извън него?! Та нима не разбирате, че това е директорско-учителско-синдикална мафия, която по мутренски маниер е заграбила властта и облагите от училищната система, и не й пука за качеството на обучението на младите?!
Ами ако отстраним, да допуснем, мафията от върховната власт, но я оставим в училищната система, то мафиотщината в страната няма да бъде изкоренена, щото тази училищна мафия освен всичко друго произвежда неграмотни простаци със самочувствие на "образовани", които утре стават мутри!!!
„То няма достатъчно новаторски мислещи учители, тази система, за жалост, добре устройва масовата учителска посредственост. Великата цел е посредствеността – за да могат да управляват такива като сегашните!
Времето е малко и затова трябва да се действа без мотаене...
Чакам вашите отзиви, критики, предложения, допълнения.
Желая ви хубав ден и успешна седмица! Да си пожелаем до края на тази седмица мутрите да паднат от власт!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар