Тази сутрин се
сетих и си загубих много време да изнамеря отворени писма, които съм писал през
годините до Премиеро на България. Защото аз отдавна не мълча и съм му писал
отворени писма, които той, разбира се, не е чел, по причина на което и много е
сбъркал, много е загубил (е, пачки 500-еврови банкноти поне спечели де, но те
са друго нещо!). Ето някои от писмата, от документите, които успях да намеря;
сега разбирате ли защо не е правилно да се мълчи, а е правилно да се говори (е,
за този лукс да говориш каквото мислиш, се плаща определена, съвсем немалка
цена, но то цена си има всяко нещо, а свободата пък е най-скъпценното нещо, за
което никаква цена не е достатъчно висока!):
Открито писмо до Премиера и Министъра на образованието
във връзка с ученическите протести (8 декември 2010 г.)
Това писмо е
написано не вчера, не тия дни, а, забележете: на 28 август 2011 година! Сиреч,
преди цели 9 години! Казал съм някои неща на Премиеро още тогава, когато
мнозина от вас, нищо чудно, да са го подкрепяли, да, възможно е било тогава все
още да не сте се били разочаровали от него, т.е. да сте били все още очаровани
от него, моля ви се! Сега разбирате ли защо трябва да се вслушвате в
предупрежденията на философите?! Хайде сега го прочетете внимателно за да
видите во какво обвинявам вашия тогавашен кумир (или, ако не ви е бил баш
кумир, да е бил властник, с когото тепърва още много години ще се примирявате,
ще го понасяте, ще го търпите)...
Открито
писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос (21.03.2012 година)
Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се
вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте
крушите!" (понеделник, 12
май 2014 г.)
Това писмо е изпратено на 12 май 2014 г., а седмица по-късно, на 21 май,
съм уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование! Дали е
случайност това или има някаква зависимост? Уволнен съм от директорка, която е
назначена на поста си от правителството на ГЕРБ няколко години преди това. Тази
въпросната гербовашка властница измисли чисто гербовашки, т.е. пределно тъп
мотив за уволнението ми, а именно: "липса на качества да бъде
учител", това основание за уволнението ми, забелязвате, надявам се, сами,
е чисто гербовашко и по една допълнителна причина: пределно нагло е, а също
така е крайно обидно за мен, толкова е обидно, колкото може да бъде обидно
всяко едно брутално мутренско посегателство срещу някое човешко достойнство.
Тази всъщност чисто ПОЛИТИЧЕСКА по характера си репресия над мен, дългогодишен
учител по философия и гражданско образование, който винаги най-съвестно си е
гледал работата, тогава не предизвика възмущение у обществеността, посрещнато
беше, общо взето, с пълно безразличие. Моята борба срещу мутренския прозивол,
т.е. срещу беззаконията и безобразията на мутрите на власт в образованието,
беше твърде самотна години наред, борих се и в съдилищата, в съдебните зали, и
на улицата (месеци наред съм протестирал съвсем сам за свобода, за реално
демократизиране на образованието!), и в кабинетите на властващите съм воювал,
водил съм с тях дискусии, изобличавал съм ги директно в очите за това, което си
позволяват да правят. Разбира се, те ме победиха, защото използваха целия
ресурс на властта, която имаха: не ми помогна нито омбудсман (Мая Манолова, на
която писах безчет писма, повечето останали без отговор!), нито Комисия за
защита от дискриминация, която безброй пъти съм сезирал, оказа се, че в нашите
родни български условия тази комисия защищава РЕПРЕСИРАЩИТЕ, а не
репресираните, т.е. тя следва да се нарече Комисия за защита на правото на
властващите да репресират колкото си искат гражданите, народа! Това е положението.
Сега дойде време, в което повече хора излязоха на улиците да се борят срещу
безобразията и беззаконията на мутренската власт, което е радващо. Вече не съм
така самотен в борбата си, което наистина много ме радва. А за това, че в
предишните години бях сам, аз платих тежка цена със здравето си...
А
ето писмото, което предшества следващото, второто ми опраскване (уволнение) от
работа като учител по философия и гражданско образование, написал съм го в
неделя, 12 март 2017 г., пак горе-долу след седмица, на 24 март, съм опраскан,
връчена ми е нова заповед за уволнение, около година след като съдът ме е
възстановил на работа, след като ме е върнал на работното ми място мутренската
власт пак ме опрасква (на човечността ми отговарят с... човечност, ала
мутренска, така да се рече!):
Пределно откровено и безпощадно правдиво отворено писмо
до наший народний титан и пръв, вече щатен оправяч на нацията ни Бойко Борисов (четвъртък, 20 април 2017 г.)
Това писмо е
написано и изпратено до Боко Борисов малко след като е взел властта за трети
път (!!!), след като за трети път е започнал да се перчи като премиер, т.е.
след като е започнал вече да се смята за едва ли не вечен управник на България.
Можете да видите какви предупреждения съм му отправил. Разбира се, не се е
вслушал в тях, ето, сега нека да сърба попарата, която сам си надроби...
Оставката на
Премиеро аз му я искам отдавна, ето, още от вторник, 3 юли 2018 г.:
Освен това
смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо
истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар