Предлагам улица "Граф Игнатиев" да се преименува на ул. "Борис Немцов":
Нека поне носи името на един достоен и смел руски гражданин, който не е сторил нищо лошо на България.
За разлика от имперското псе граф Игнатиев, руският консул в Цариград, който организира схизмата срещу Българската църква и заточението на българските владици, както и непризнаването на Българската екзархия.
Всичко това като подготовка за предстоящата окупация на Балканите и придобиване на нова губерния, което няма как да стане, ако съществува официална българска църква и екзархия.
Същият граф Игнатиев, който организира състава на комисията, съдила Левски и по чието лично настояване в състава на комисията са включени четирима българи, начело с Хаджи Иванчо Пенчович.
И да - същият Пенчович, който първият управляващ България, княз Дондуков веднага назначава за член на Висшия съдебен състав и го прави депутат от запазената руска квота в първия български парламент.
Същият граф Игнатиев, който на 16 януари 1877 г. саботира Цариградската конференция и предотвратява образуването на голяма и сплотена българска държава, защото още на 8 юли 1876 г. Русия вече се е договорила с Австро-Унгария как да си делят Балканите и са заложили основите на Берлински договор.
Срам и позор е за България улица в София да носи името на този човек!
Никак не е случаен и факта, че тази улица пресича бул. "Васил Левски, така както съдбата на Апостола се е пресякла с тази на руския консул.
Нека последваме светлия пример на Чехия, която прекръсти площада пред руското посолство , който днес носи името на Борис Немцов.
Нека дадем светъл пример и на милиони руснаци и да покажем, че в България уважаваме и ценим смелите и достойни руски синове! (От фейсбук-страницата на Георги Георгиев)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар