Една година без Владимир Буковски
Още през 1993 г. Владимир Буковски предсказа завръщането на престъпната власт на чекистите в Русия. "В политиката е като на война: ако липсва смелост за настъпление, то неизбежно следва отстъпление”, казва Буковски.
През 1991 г. той се опитва да убеди Елцин да организира процес срещу престъпленията на комунистическия режим, подобен на процеса в Нюрнберг или поне да бъде създадена международна комисия от историци, която да обяви всички престъпления на режима. Буковски успява да уговори всички от обкръжението на Елцин в разумността и необходимостта на това дело, с изключение на самия Елцин, който не желаел "да клати лодката”.
"И аз си заминах - пише Буковски, – отлично разбирайки, че се задава реставрация на съветския режим.”
След година Елцин проумява, че Буковски е прав и го вика обратно, за да му помогне като консултант в процеса на Конституционния съд срещу КПСС. Буковски поставя едно условие - достъп до съветския архив.
Така на Владимир Буковски му се удава възможността да изнесе и публикува на Запад огромно количество важни документи, които днес са достъпни за всички изследователи.
Предсказанията на Буковски, че чекистите ще се окопитят и ще си възвърнат властта, се сбъдват. Още от 1993 г. Елцин вече е заложник на "силовиците” и практически не той управлява. Сдаването на властта и реставрацията са неизбежни.
"Без съмнение - казва Буковски- ако тогава, през 1991г., бяхме започнали процес на декомунизация, ако бяхме провели своя Нюрнбергски процес, чекистите нямаше да се окопитят така бързо и да завземат отново властта. Далеч съм от мисълта да обвинявам само Елцин. Руското общество също се съпротивляваше на идеята за такъв съд, а също и Западът всячески блокираше нашите усилия. Да не ставало "лов на вещици”. Както и можеше да се очаква, "лов на вещици” беше устроен, но срещу демократите. Сега и Западът ще разбере какво значи чекистите в Русия да са отново на власт.”
Западът, разбира се, си припомни какво значи руски държавен тероризъм. Следата от полоний, която убийците на Литвиненко оставиха навсякъде след себе си, изложи на опасност здравето на десетки хиляди хора от около 50 държави, в това число и България.
ПРОЧЕТИ НЕПРЕМЕННО: За нашата и вашата свобода
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар