Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 22 ноември 2020 г.

Кой е главният проблем на агонизиращото българско образование?

 

Повод за това разсъждение ми даде коментар на една ученичка от 12 клас, който публикувах подзаглавието "Пълна пародия ли е онлайн обучението?"Дилемата "присъствено-дистанционно" обучение обаче съвсем не се докосва до истински важния, значим, съдбовен бих си позволил да кажа проблем на българското образование, което продължава да съществува в една овехтяла, анахронична, ретроградна форма, формата на командно-административната, бюрократична, авторитарна система, залагаща на принудата, на несвободата, на насилието, на страха; учениците, пък и учителите, трябва да са послушни и изпълнителни, да са верни на догмите на "светата система" и пр.
И така, учителят от години е притиснат в менгемето на противочовешката система (не може да не е противочовешка система, която игнорира извора на човешкото: свободата!), т.е. той трябва да избира кому да служи, на автентичния, същностен, дълготраен интерес на учениците си, т.е. на своята духовна мисия, или да служи на системата, която всячески му пречи да си изпълнява своя истински дълг. За жалост, огромната част от учителите (по чисто прагматични и користни съображения: да си пазят комфорта, да оцеляват в пагубното статукво!) избраха да служат не на своята учителска мисия и дълг, а на системата. Ето то този главен проблем не се говори, той се замазва, въпреки че резултатите от тази система са плачевни: близо половината от завършващите образование у нас са функционално неграмотни, иначе казано, са немислещи или съвсем криво "мислещи" тъпанари. От позицията на своя опит описвам тази тежка ситуация и обяснявам кой според мен е изходът. Всичко съм казал пределно честно, без да усуквам, без да се опитвам да се харесам някому, най-малко пък на властимащите. Толкова тук, останалото е в клипчето. Желая ви хубав ден, бъдете здрави!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Откакто ви изгониха, образованието има един проблем по-малко.

Ангел Грънчаров каза...

Да, другарко, така е, Вие без капка неудобство демонстрирате верността си спрямо безсмъртния сталински принцип: "Есть человека, есть проблема; нет человека - нет проблемы!"...

Анонимен каза...

34 починали учители за 19 дни. И да, това наистина е престъпление. И не, не ми излизайте с безумни заповеди за това, че могат да ползват платен отпуск “ако ги е страх” защото повечето от тях нямат достатъчно такъв предвид, че в така наречените летни ваканции същите ползват почти целия си размер! И не, не ми излизайте с това, че могат да ползват неплатен, защото същите няма с какво да преживяват! И не, не ми излизайте с това, че имат право! Никакви права нямат, когато се страхуват за работните си места, ако видиш ли не са “достатъчно смели”! И не, не ги сравнявайте с касиерките в ЛИДЛ и Фантастико, защото там имат прегради, шлемове, през които не е толкова важно как “звукоизвличаш”, нито всеки може да стане учител за 5 дни обучение (с цялото ми уважение към касиерите)! И не, не ми обяснявайте какви дълготрайни увреждания ще получат децата от няколко месечно дистанционно обучение, същите тези деца, които след училище не стават от компютрите си! И не, не ми обяснявайте, че няма кой да ги гледа, защото пазите бабите и дядовците им без да си давате сметка, че същите тези учители са нечии баби и дядовци, нечии родители! И не, не ми обяснявайте повече нищо! Наистина! Не приемам мнението на хора, които за да запазят собствения си “нормален” живот са способни да хвърлят друг в огъня! Не искам да ви слушам безумните планове за локални решения оставени в ръцете на личното усещане на директори, които според собствените си “професионални медицински знания” и общ светоглед решават дали да рабоятат поверените им хора присъствено или не! Не искам данъците, които плащам да отиват за възнаграждения на политически идиоти без никаква мисъл за хуманност! Не си измивайте ръцете с безумни планове за “тука има, тука няма” една седмица така една иначе, като си мислите, че е по-важно да угодите на електората си за следващите избори, отколкото са имате силата да наложите правилни и категорични решения, които да обосновавате в името на най-важното човешкият живот! И не, не ми обяснявайте за “стабилната в момента здравна система” защото тя не само не е такава, а изобщо я няма! Да, вие същите, които изкарахте на първа линия студенти по медицина, специализанти, които дори не обучихте какво да правят и как! Та, изобщо нищо не ми обяснявайте! Още по-малко, че сме във време на война, когато оставяте “военните маршове” да бичат по кръчмите! Не ми обяснявайте как всичко е под контрол докато хора се хвърлят по стълбите на болниците и умират там, а лекарства в аптеките няма! Не ми обяснявайте нищо! Няма нужда.

Министерство на образованието и науката Министерство на здравеопазването какво правим?

Kremena Kuneva