Апел за проявяване на малко човечност
Здравейте,
Препубликувам тук един предрождественски хуманитарно-благотворителен призив, намерих го на страницата на Елена Мечева, аз просто го копирах и го слагам тук (с незначително редактиране от моя страна):
Моля помогнете на един много добър, ала страдащ човек от Пловдив, който се казва Любен Воденичаров!
Той е роден с ДЦП (детска церебрална парализа). Увредени са крайниците му. Претърпял е 5 операции на краката. За щастие болестта не е увредила мозъка му, напротив, той е изключително добър, интелигентен и общителен човек; г-н Любен Воденичаров наистина е една много богата в духовно отношение личност.
Преди три месеца той падна и оттогава при всеки опит движение или преместване изпитва силни болки. За да се възстанови му е необходимо посещение на рехабилитатор няколко пъти седмично.
За рехабилитация са му необходими по 30 лв. на посещение, които са непосилни за семейството му (пенсията на г-н Воденичаров е мизерна!).
Молим всеки, който има възможност, да помогне!
Ако нямате възможност да помогнете, просто споделете нашия зов за помощ.
Всяко споделяне на този призив също е помощ. Така вярваме, че ще достигнем до човека, който има възможност да помогне.
BG46FINV91501004117981 BIC:FINVBGSF
Първа Инвестиционна Банка АД
Любен Климентов Воденичаров
Това е призива. Ако можете, помогнете. Желая ви хубав ден!
ДОБАВКА: Ако някой има стар, вече ненужен, но все още работещ лаптоп и ако иска да помогне на г-н Воденичаров, ще направи голяма добрина ако му го подари - за да може да ползва по-удобно интернет (той се мъчи с един зле работещ, т.е. много бавен малък таблет!). Телефонът на г-н Воденичаров е 0898555767.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар