Искате ли да си набавите истински мед?

Преди няколко дни обявих че продаваме хубав, истински мед (всъщност с това нещо се занимава безработната ми съпруга, учителка, на която мутренската власт забрани да практикува професията си!). Мина една седмица и до този момент на обявата ми откликна само един човек: той се казва Любен Воденичаров, един прекрасен човек, който обаче по рождение е с увреждане в краката и по тази причина е пенсионер (иначе е на 42 г.). Той си поръча един буркан, днес му го занесох, но понеже много ми е помагал (от времето, в което властта ни изгони от образованието и ни забрани за си практикуваме професията!), от благодарност със съпругата ми решихме да му подарим още един буркан. (Излишно е да казвам, че пенсията на г-н Воденичаров е крайно мизерна!)

Изводът от тази толкова банална случка е: че и днес важи извечната констатация, а именно, че дават тия, които нямат, а пък тия, дето имат, не са свикнали да дават или да помагат, щото, предполагам, си въобразяват, че всичко, което имат, един ден, като умрат, ще го замъкнат в гроба си...

Както и да е, да не философствам много, щото ще предизвикам справедливия гняв на възмутения народ. И пак искам да напомня, че все още имаме много непродадени буркани с мед, тъй че ако някой иска да си набави истински мед, да заповяда, да ми се обади.

(Мерзавците в блога вече ме заплашиха, че ще напишат донос и ще повикат намиращите се под контрола на мутренската власт данъчни органи, щото, видите ли, в страната на пълната законност, каквато, по тяхното мнение, е тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, било непростимо да се допусне двама безработни учители да продадат незаконно 10 буркана мед.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo