Попаднах на публикация със заглавие Училищен директор за пандемията: Досега са загинали 81 медици и 54 педагози, от която стигнах до самия постинг на същия този толкова чувствителен училищен директор, ето го, доста е вълнуващ и сърдечен, така да се рече:
Оказа
се, че директорът на 119-то СОУ в София Диян Стаматов (бивш заместник-министър
на образованието и науката) е също така и председател на Съюза на
работодателите в системата на народната просвета на България, което ми даде
подтик да му напиша едно предрождественско писмо и да му разкажа своята не
по-малко сърцераздирателна, но за сметка на това съвсем епична "чисто
лична история"; речено, сторено, на този влиятелен властник от
образованието не бях писал, ето, пиша и нему (разбира се, нямам очакване, че ще
вникне в моята история и че ще реагира подобаващо, но защо все пак не му дадем
шанс да не се изложи?!):
До г-н Диян
Стаматов, Председател на Съюза на работодателите в системата на народната
просвета на България
До г-жа
Стоянка Анастасова, Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"
До г-жа
Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н
Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До инж.
Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
ДО МЕДИИТЕ
ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ОТВОРЕНО ПИСМО, АПЕЛИРАЩО ЗА ПРОЯВА НА
МАЛКО ЧОВЕЧНОСТ
от Ангел Иванов Грънчаров, репресиран, опраскан, уволнен,
безработен и остракиран от образователната система дългогодишен учител по
философия и гражданско образование, писател, блогър
Уважаеми
г-н Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на
България,
Съвсем случайно попаднах на Ваш изключително сърдечен, искрен и бликащ от неудържим изблик на съвсем чиста и неподправена човечност постинг във Фейсбук (по повод на тъй дълбоката Ви скръб по загиналите от китайския вирус медици и педагози!), става дума за ето тия тъй покъртителни думи:
Признавам си, тази изява на Вашето тъй похвално човеколюбие ме окуражи да се обърна към Вас със своята иначе непостижима от човешки ум
"лична история", която е славно неръкотворно постижение на една видна
членка на ръководената от Вас организация: г-жа Стоянка Анастасова, директорка
на пловдивската ПГЕЕ, известна в града ни все още като "ТЕТ Ленин".
Вместо да Ви разказвам своята многозначителна за времето, в което живеем,
подчертавам изрично, "чисто лична история", реших да Ви дам
възможността да се запознаете с нея благодарение на едно от многочислените мои
изложения на въпросната история, които съм писал през годините, а именно ето
това:
Моепределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич,европейски комисар по образованието
От този документ ще можете да се запознаете с най-важните етапи на въпросната покъртителна по екстравагантността и сюрреализма си история, която наистина звучи напълно невероятно, поради което в някакъв смисъл е шедьовър, сътворен от тъй отдадената на поетичната лирика директорка на пловдивската ПГЕЕ (която иначе е преподавателка по литература!). Но понеже цитираният документ е от един по-ранен етап на тази история (писан е само няколко месеца след повторното ми опраскване от тъй войнствено настроената срещу философите директорка, което стана през пролетта на 2017 г.!), с няколко думи ще Ви информирам за последующите постижения и подвизи на членуващата в ръководената от Вас организация.
Значи аз отново заведох съдебно дело, което продължи повече от две години; на ниво Окръжен съд го спечелих, директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" обаче не можеше да допусне за кой ли път (само аз по съдебен ред съм отменил няколко нейни заповеди, тя е уволнявала и други учители освен мен, които съдът е връщал на работа – и тя пак ги е уволнявала!) нейна заповед да бъде отменена от съда, обжалва решението във ВКС и се погрижи (по подобаващия за "правосъдието" у нас изпитан начин!) да спечели най-сетне това дело. Така тя най-накрая постигна тъй мечтаното мое окончателно изгонване не само от "нейното" училище, но и от образователната система изобщо (това решение на съда е равностойно на отнемане на моите преподавателски права: нима някой директор ще вземе на работа учител, в чиято трудова книжка пише "уволнен поради липса на качества да бъде учител"?!). Своята човечност, прочее, директорката на това пловдивско училище подчерта по още един непостижим от човешко същество начин: даде ме на частен съдебен изпълнител вече след като си бях изплатил присъденото от съда обезщетение към училището (!!!), с което ме обремени с огромни разходи, заемите за които все още не мога да изплатя – а и не зная как изобщо ще ги изплатя (работя на минималната заплата)!
И тъй, аз вече 4 години непрекъснато кандидатствам за всяко обявено вакантно учителско място по философия, но нито веднъж, разбира се, не бях приет или назначен; за да не умра от глад (при моето здравословно състояние: с тежко болно сърце съм!) се принудих да си изкарвам някакви мизерни средства за съществуване като нощен пазач, като охранител. Най-лошото и грозното обаче, което сториха (в ефективна колаборация!) членове на Вашия Директорски синдикат от Пловдив беше това, че и съпругата ми, също учителка (с две магистратури, по начална училищна педагогика и по английски език!) също беше опраскана непосредствено след мен, за да отмъстят на мен, уволниха и нея; тя също ето вече 4 години не може да си намери работа, нищо че кандидатства за всяко обявено вакантно учителско място по нейните специалности. Това, разбира се, е вече пълно безобразие, но то също така е постижение на членове на ръководената от Вас организация. Не би ли могло тези техни подвизи да бъдат някак обсъдени и евентуално санкционирани по подобаващия начин от организацията Ви? Или тя, организацията, за разлика от Вас самия, не е с толкова изявена човеколюбивост?
Г-н Стаматов, пиша Ви с крехката надежда, че човек като Вас, който е написал толкова прочувствени думи по повод на умрелите от китайския вирус учители (и медици), вероятно ще се трогне поне малко и от моя случай, при който, както сам можете да установите, самозабравили се властващи функционерки от образованието си позволяват да тормозят по недопустим начин и в крайна сметка фактически да убиват двама български учители – защото нима не е ясно, че учителите най-ефективно (но за сметка на това особено мъчително!) биват убивани именно чрез унижения от рода на тези, които ние със съпругата ми преживяваме вече толкова години?! Не вярвам че е възможно Вие специално така дълбоко да страдате по умрелите от китайския вирус учители (Бог да ги прости!), но за убиваните по други начини от дейци на античовечната система учители изобщо да не Ви пука? С интерес ще наблюдавам, дължа да Ви уведомя за това лично, Вашето поведение по нашия тъй показателен казус.
Уважаема
г-жо Анастасова,
Пращам
и на Вас екземпляр от това писмо понеже съм воден отчаяната надежда че по този
начин още веднъж Ви помагам да осъзнаете и да разберете какво дръзнахте
всъщност да сторите. Моля приемете този мой благотворителен жест по този именно
адекватен начин. Ако чувствате затруднения да откриете верния, правдивия смисъл
на стореното от Вас, бихте могла да се допитате до тъй сърдечно-чувствителния ръководител
на Директорския синдикат, към който и Вие членувате, убеден съм, че той може да
Ви помогне много в тази посока. В краен случай можете да използвате по-активно
съветите на тъй дълбоко религиозната и благочестива Ваша заместничка, имам
предвид г-жа Камелия Стоянова, тя също много може да Ви помогне; за мен обаче е
огромна загадка защо тя не го стори това досега.
Уважаема
г-жо Началник на РУО-Пловдив,
В
горния контекст държа да Ви уведомя за следното, което е потресаващо по моя
преценка. Кандидатствах тия дни за лекторски часове по философия в ОУ
"Христо Ботев", село Дълго поле, община Калояново. Директорът или
директорката на това училище обаче упорито мълчи и, предполагам, се допитва до
РУО-Пловдив какво да прави: по закон трябва да даде тия часове на мен, но как
да ми ги даде като съм остракиран от системата?! На това се дължи, предполагам,
неговото (нейното) многозначително мълчание. В същото време искам да Ви
попитам: защо директорите на всички други училища в града и в областта, в които
часовете по философия са лекторски (и по тази причина се водят от
неспециалисти!) не обявяват на сайта на РУО-Пловдив, какво е редно, че тия
часове фактически са свободни (до намирането на правоспособен кандидат!)? Как е
възможно и коя е причината тези директори да проявяват такава дързост и да не
изпълняват постановления на закона и на наредбите в сферата на намиращото се в
катастрофално състояние родно "образование"?
Ще се
радвам да изясните този казус и да ми отговорите в законния срок. Интересно ми
е също така да разбера защо и на други мои сигнали, жалби и предложения,
адресирани до Вас, Вие вече с месеци не ми отговаряте, нима и Вие със своето
поведение си позволявате да давате такъв заразителен пример на директорите, а
именно да си мислят, че за тях специално законите не важат? Като гражданин и
като учител по философия и гражданско образование държа да Ви уведомя, че за
длъжностните лица на държавна служба законите важат с не по-малка сила
отколкото за всички останали хора, нещо повече, те са длъжни да изпълняват
техните разпоредби особено стриктно, щото държавните служители, независимо от
поста, който заемат, всъщност са слуги на нас, гражданите.
Уважаеми
г-н Министър на образованието и науката,
Ръководените
от Вас чиновници в централата на МОН не си мръднаха и пръста да спрат
безобразията, за които за кой ли път става дума в това мое поредно писмо до
Вас. Излишно е да казвам, че за последните години не съм получил НИТО ЕДИН отговор от МОН на своя жалба,
отворено писмо, сигнал, апел и прочие! Да, на нито един, въпреки че съм
изпратил до МОН вероятно не по-малко от 100 сигнала и жалби! Ето че Вие и
ръководената от Вас структура давате такъв вдъхновяващ
пример на беззаконие, че той наистина стана съвсем заразителен за
по-нисшите звена! Излишно е да казвам, че самата г-жа Анастасова, назначената и
крепената на поста си от Вас директорка на славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ
Ленин", макар и намираща се на най-ниското ниво на управление, за всички
тия години също не ми е отговорила на НИТО
ЕДИН мой сигнал, жалба, предложение, отворено писмо, апел, възвание и пр.
Нещо повече, тя упорито продължава да крие от учителската колегия и от
Обществения съвет на училището ония мои писма, които са адресирани до тях. Сега
давате ли си сметка на какво основание моя милост и мнозина други българи с
пълно право наричаме нашата държава МУТРОЛАНДИЯ, а не България?!
Сега са
дни на пост, в които християните осмислят стореното от тях и се покайват за
сторените грехове, също така се опитват да се овладеят на идещата от нашия
толкова благ Бог мощна духовна сила. Ето, с оглед да изпълня своя човешки,
християнски и учителски дълг си позволих да Ви напиша това писмо: за да Ви дам
шанс, за да Ви подтикна да направите онова, за които Ви нашепва понякога
собствената съвест – а съвестта не е нищо друго освен Божият глас в душите ни!
Но такава подобаваща духовност е възможно да имаме само, разбира се, да не сме
допуснали да се обезчовечим, което е абсолютно недопустимо – особено пък за
ръководни дейци в сферата на образованието и възпитанието на младите...
6 декември 2020 г.
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
Помните ли какви думи употребихте за г-н Стаматов в една своя предишна публикация в блога? Помните ли как го нарекохте? Може би не помните, но аз помня. И за да не би г-н Стаматов да остане с погрешно впечатление за вас, препратих на служебния му имейл ващата публикация, за която говоря.
Кога ще се научите, че от доноси нищо не се печели? Един съвет: оставете настрана съветското си образование и морална закваска. Ще видите колко ще ви олекне.
Нещо сте се объркала, другарко. На този директор нищо не съм казвал нито писал, на друг един директор казах някои истини, ама в болната Ви главичка сичко се е смесило. А иначе пишете колкото си искате доноси против мен, може пък да Ви олекне на душата некога...
Трогателно, но графоманството е такова заболяване, че оставя изключително много следи - планини от безсмислени текстове, свирени на една и съща фалшива изтъркана струна... Тъжното е, че новите технологии дават неограничени възможости за всякакво изразяване, и така подхранват безкрайно подобни болестни състояния. Защитата от това е елементарна - да не им се обръща внимание, както е видимо и в този случай.
Другарко, Вие наистина ли не долавяте, не сфащате смисъла на моите текстове? (Те са философски, смисълът се достига все пак по-трудно, което донякъде Ви извинява.) Знаете ли какво означава това, скъпа другарко? Означава, че сте функционално неграмотна. Чест Ви прави, че така откровено си го признавате. Без да се усещате де... :-) Което отново показва, че не разбирате даже смисъла на собственото си поведение, което е дебилизъм на втора степен... Има психиатри де, но едва ли могат да Ви помогнат.
А относно "графоманията" ми, тъжно ми е, другарко, че не можете да пишете, но не всички могат да пишат. Що не опитате вместо да се напиняте да пишете да пропеете? Може пък таланто да Ви е в областта на пеенето? Или на танцуването? Опитайте. Може един ден да се прославите. Вместо да злобеете против тия, които могат да пишат, пропейте, протанцувайте, ще Ви мине душевната мъка, породена от завистта. Ще се успокоите най-сетне, страдалке.
Здравейте,
Вашето писмо е заведено в БНТ под № 10-01-2557/07.12.2020 г.
Успешет ден!
gledam@bnt.bg
Здравейте!
Кореспонденцията е регистрирана с № 94-5522/ 07.12.2020 г.
Приемна на МОН
Публикуване на коментар