Как реагирах на толкова предизвикателния и вулгарно-екстравагантен нищонеказващ "отговор" от страна на "образователната" власт в Пловдив?

До г-н Диян Стаматов, Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България 

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" 

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив 

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

 

ОТГОВОР НА "ОТГОВОРА" НА РУО-ПЛОВДИВ, ПРИЗОВАВАЩ ЗА ЕЛЕМЕНТАРНО ВНИКВАНЕ В СЪЩИНАТА НА ПРОБЛЕМА

 

от Ангел Иванов Грънчаров, репресиран, опраскан, уволнен, безработен и остракиран от образователната система дългогодишен учител по философия и гражданско образование, писател, блогър

 

Многоуважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив, 

"Отговорът", изготвен от РУО-Пловдив, който сте подписала, е екстравагантно нищонеказващ, т.е. изготвилият го си мисли, че е успял да избяга от поставения проблем по най-хитрия, тарикатски, дори хашлашки начин, ала доста се е заблудил. Явно това длъжностно лице, което е изготвило въпросния "отговор", изобщо не е пожелало да вникне, да се приближи до смисъла на проблема, който поставям, а дори, възможно е и това, в своето властническо високомерие да се е заслепило до такава степен, че си е въобразило, че може да си прави всичко, което му скимне (та нали отдавнна е доказано, че намиращите се на власт у нас никога не са понесли отговорността за това, което си позволяват да правят!), да, то явно си е позволило по един наистина вулгарно-екстравагантен и крайно предизвикателен начин да пренебрегне същия този важен най-вече за вас, намиращите се на власт, проблем. 

По тази причина си позволявам да Ви посъветвам да накажете това длъжностно лице, което Ви е подвело по този унизителен за Вас начин и Ви е злепоставило в очите на обществеността, а също така и да му наредите отново и то най-внимателно да прочете и да се опита да вникне в смисъла на моето писмо, а след това да се опита да отговори по един по-достоен и не толкова екстравагантно злепоставящ институцията начин. Ако се окаже, че тази задача не е по силите на това същото длъжностно лице, възниква логичният въпрос: а какво прави на тази длъжност туй длъжностно лице, след като длъжността изобщо не е по силите му?! 

Смятам, че и Вие самата, щом сте позволила да бъдете подведена да подпишете това уж много тарикатско и бликащо от неподправен предизвикателен бюрократизъм (мислещ си, че наркозата на властта му позволява да си прави каквото му скимне!), би следвало да осъзнаете заслепението си, че имате правото да злепоставяте институцията по този толкова унизителен начин. Вярно, Вашата власт е на свършека си, тя се провали тотално по всички линии, катастрофата на "образователната" система е видна вече дори и за слепите, тази система под вашето ръководство фалира по всички линии, но въпреки това, докато сте на поста си, сте длъжна да си изпълнявате задълженията най-качествено. 

Позволявам си да кажа това в качеството си на небезразличен и ангажиран гражданин-данъкоплатец, а също така и като учител по философия и гражданско образование, който, макар и че беше остракиран по най-грозен мутренски начин от училищната система, продължава да си изпълнява учителския дълг най-съвестно, ето, сега ми се налага да изнасям уроци по елементарно приличие на Вас и на Вашия не знаещ на кой свят живее служител, който написа тъй обидния за институцията нищонеказващ, но за сметка на това прекалено нагъл тарикатски "отговор". Държа да дабавя и това: написалият въпросния "отговор", който Вие се подведохте да подпишете, си позволява да лъже по твърде грозен начин: на нито едно мое писмо, на нито един мой сигнал, на нито едно мое предложение до Вас не ми е било отговорено задоволително, всички до един "отговори" са все такива, са все нищонеказващи!

Уважаеми г-н Министър, 

Виждате ли в какво окаяно състояние се намира не само престаналото да съществува училищно образование, но и административният апарат на системата, която, както безброй пъти съм го казвал, отдавна трябваше да е отишла (като куриоз на нашето съвремие!) в аналите на историята на нашите унижения като страна, държава и народ?! 

Уважаеми г-н Стаматов, 

Виждате ли какво е нивото на "демократичния", с извинение, "дебат", който от години се опитвам да водя със самозабравилите се властващи функционери на пловдивското образование, които, уязвени от моята дързост, намериха най-лесния начин да се "справят" с мен, а именно като изпълниха незабравимата Сталинова повеля: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!"? Да, ама не, трябва да бъдат докрай верни на сталинизма, щот, както виждате, тя не работи докато съответният "вреден" като мен човек не бъде убит; потребни са кардинални решения и действия. 

Да де, мен пък все пак също ме убиват, но по значително по-"хуманен" начин, а именно с унижения; ний, учителите, сме с толкова фини души, че униженията ни убиват не по-малко ефективно от отварата от бучиниш, с която навремето беше убит Сократ. Дали ще обсъдите моя казус в ръководството на Директорския синдикат, щот, както се убедихте, нивото на морала на членуващите в него е доста завиден, нали така, вярвам, вече си направихте подобаващия извод за това ниво? 

Многоуважаема г-жо Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", 

Нарушавате всички до един принципи на правото, на закона и на морала като криете моите писма и даже не ги завеждате във входящата книга. Държа да Ви уведомя, че законите в тази държава важат и за Вас, независимо от манията за толкова илюзорната пълновластническа величавост, която сте допуснали да Ви упои, явно, тъй цялостно и всеотдайно, но за сметка на това пък толкова, за жалост, пагубно. 

9 декември 2020 г. 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис) 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ: Снимка на въпросния „отговор“:

ДОБАВКА: За сравнение давам тук линк към моето писмо, за да се види доколко РУО-Пловдив изобщо е "разбрал" за какво става дума в него:

Защо е абсолютно недопустимо ръководни дейци от образованието и възпитанието на младите да проявяват безчовечност?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo