Ето какво отговорих на русофили-комуноиди, написали въпросните тъпи излияния:
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Истински срамното е това да не можеш да осъзнаеш вече век и половина, че тъкмо свободата ни не могат да ни я поднесат сервирана на тепсия (по думите на Левски) тъкмо ония, които хал-хабер си нямат що е това свобода, именно руснаците!!! Истински срамното е, че в XXI век у нас има хора, които до такава степен не разбират що е това свобода, че още дърдорят врели-некипели за "освобождаването" ни и то тъкмо от най-големите роби на планетата, именно руснаците (които до ден днешен не знаят що е това свобода и продължават да робуват - на помещиците, на комунистите, не Партията, на ченгетата от КГБ, на Путин, на когото и да е, само и само "проклетата свобода" да е по-далеч от тях!)!!! Ето това е истински срамното: да си до такава степен заслепен и немислещ русофил (днешните русофили са всъщност комунистофили, те обичат Русия щото я асоциират съвсем правилно, в случая, с комунизма, щото и днешна Русия е най-уродливо продължение на комунизма!) че да продължаваш да вярваш в идиотската теза, че руснаците, видите ли, ни били поднесли на тепсия... свободата, нещо, което те изобщо не знаят що е!!! Само сърдечно обичащи робуването и робството малодушници, тотално ненавиждащи свобода, могат да наричат имперско-комунистическа Русия "освободителка". Русофилът затова е робофил, не нещо друго. А да си робофил в XXI век означава, че си комуноид, т.е. сериозно увредено в съзнанието си непълноценно живеещо и страдащо от куп глупави илюзии нещастно същество. Защото без свобода за човека просто няма живот, има жалко вегетиране под тиранията на господаря: държавата, възприемана като "майка-кърмилница", "Партията", "бащицата Путин, дето ни храни и пои", "бащицата Боко Тиквата", дето ни дава по 50 лева към пенсията, абе идиотщините на лишените от ум комуноиди нямат брой...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар