Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 14 декември 2020 г.

Спомняте ли си откъде започна възходът на сегашния всемогъщ падишах?

Tosho Kostadinov Peykov добави нова снимка: 

"Как се пази Цар и Премиер" - това е заглавието, което е привлякло вниманието на Героя на нашето време - царския бодигард тогава, освен похватите на примъкващия се с препълзявания Винету. С тези си "знания" Борисов стигна твърде далече - сервилен със силните и строг със слабите - демонстрира го всекидневно с козируването си в Европа, Русия и Америка и с нравоученията към подчинените си тука. 

Тънката психоложка и бележита фотографка, госпожа Рада Петкова е уловила точния момент, когато силните го подминават, а той стои почтително в ъгъла, даже и сервилно затваря очи, за да направи после скок и кариера. 

Като шофьор и личен бодигард Борисов стоеше смирено зад вратата и никой не му обръщаше никакво внимание. Весела Драганова, нали е жена, ме побутваше и милосърдно се обръщаше към него: "Бойко, как си? Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?" А той смутолевяше под нос: "Добре съм, добре съм." Да благодарим на наблюдателната фотографка госпожа Рада Петкова. 

Образи от преди световната чума и след това. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: