“Н. В. царят на смъртния си одър имал едно неестествено сгърчване на пръстите на ръцете, което според мнозина от виделите го при поклонението лекари било типичен признак на причинена смърт чрез отрова.”
Харалд Занднер
е най-сериозният
биограф
на Адолф Хитлер
Две десетилетия историкът върви по следите на фюрера. Резултатът е четиритомен труд, в който е описана всяка стъпка на водача на Райха. “Не вярвам в легендата за отравянето на Борис III от Хитлер”, категоричен е Зандлер и се аргументира:
“Няма такъв газ, който да проявява отровното си действие дни по-късно. Борис III се среща с Хитлер на 14 и 15 август 1943 г., а царят умира на 28 август, като преди това дори е качвал Мусала със семейството си. Едва след тази разходка той се разболява мистериозно. Хитлер праща лекари да помогнат, той е имал нужда от него и е искал да му помогне. Царят ви е отровен по поръчка на Съветския съюз, не на Третия райх.”
Съветската следа има и други защитници. Според Дянко Марков царят бил поканен в тяхната легация. Там му поднасят коктейл “Судоплатов”.
Само съветските
архиви още мълчат
Всички държави, участвали във войната, отвориха сейфовете с документи. Москва продължава да ги държи на тъмно. Спазва традицията на вековната потайност в империята. От Иван Грозни до Владимир Путин!
Дянко Марков упорито търси истината за смъртта на царя. Преди време той заяви, че няма достъп само до съветските архиви. Докато Путинова Русия не ги извади на светло ще остане съмнението за съветския коктейл “Судоплатов”.
По това време цар Борис е започнал тайни дипломатически совалки с неутрални държави, за да измъкне страната от явно пагубния съюз с Третия райх. И това може би е станало известно не само на фюрера, но и на Сталин – диктатора, който е имал много по-голям интерес от отстраняването на един стабилен владетел, препятствие пред завоевателната му експанзия на Балканите и в Източна Европа.
Истината е, че последният български цар е бил доста здрав мъж, смята известният патоанатом проф. Стойчо Раданов. Но и той не оспорва диагнозата, вписана в смъртния акт. Като доказателство, че смъртта на Борис Трети е била “естествена”, привържениците на тази версия сочат запазеното в стъкленица сърце на царя, чиято коронарна артерия е запушена от кървав съсирек, дълъг над 2 см. Покойната царица Йоанна разказва за изключителната секретност, с която били обвити лекарите, грижили се в последните дни за царя. Заключенията на берлинските светила проф. Епингер и проф. Зайц стават известни едва когато на бял свят излиза дневникът на германския военновъздушен аташе в София полковник Фон Шонебек. Той споменава, че се е срещнал с професорите в деня на кончината на Борис Трети. Когато ги попитал каква е причината, и двамата не отговорили веднага. “Проф. Зайц запали цигара, дълбоко замислен, проф. Епингер се почеса по главата и каза бавно: “Мисля, че става въпрос за отравяне. Този безукорен цар е бил жертва на най-обикновено убийство. Вие какво мислите, скъпи колега?” Проф. Зайц кимнал утвърдително, имайки предвид появилите се петна по тялото. Епингер потвърдил, че преди време бил повикан при умиращия гръцки премиер Метаксас, който имал същите симптоми. Епингер споменал използването на индийски отвари, които имат ефект след месеци. Преди смъртта си царица Йоанна каза, че отговорът на загадката вероятно се крие в руските тайни архиви. На същото мнение е и нейната дъщеря Мария-Луиза. За съветски пръст в смъртта на царя говорят и министрите Фон Шахт и Фон Папен по време на Нюрнбергския процес, става ясно от книгата на френския професор Жак дьо Лоне “Загадъчната смърт на именити съвременници”, в която има няколко страници, посветени на смъртта на Борис Трети. “Царят, срещу когото през 1925 г. са правени опити за убийство от комунистите, е смятан от Сталин за препятствие в целите му по отношение на България. Борис е одобрил репресивни мерки против подривните действия на московските агенти. Освен това има намерение да сключи мир със съюзниците и да им отвори вратите към своята страна, за да изпревари руснаците. При успех Сталин би бил принуден да се откаже от превръщането на България в съветски сателит”, пише проф. Лоне. Истината е, че първият учен, издигнал тезата, че последният български монарх е убит от Сталин, е американският историк Робърт Конкуест, автор на прочутото изследване ”Червеният терор в Русия”. Той е имал уникалния шанс да работи с най-секретните архиви на НКВД, които се съхраняват в т.нар. Особый отдел. В една от книгите си Конкуест описва тайната среща между Борис Трети и Сталин, опирайки се на протокола, запазен в този архив. Българският цар пристигнал в бункера на Сталин по негово нареждане. “Бащата на народите” бил страшно рязък и се държал с Борис като със слуга. Заповядал му веднага да изпрати войски на Източния фронт на страната на руснаците. Когато царят му споменал, че в замяна на това би искал да запази Македония, Сталин креснал, че “ще му приседнат тетовските ябълки”. Връщането на Борис в България е станало със самолет без опознавателни знаци, управляван неизвестно от кого. Дали в този аероплан обаче са сложили на царя кислородна маска, в която е имало отрова, разработена в тайните лаборатории на НКВД, остава загадка. Факт е, че никой от неговите министри не е знаел за посещението на Борис при Сталин. Ако все пак някой от неговия кабинет е имал информация, това със сигурност е пълномощният министър в Москва Стаменов, чиято съпруга е била назначена за научен сътрудник във… химическа лаборатория, ръководена от шефа на съветските тайни служби - страшилището Лаврентий Берия, твърди бившият шеф на СМЕРШ генерал Павел Судоплатов. Така че агентите на Кремъл са били внедрени в най-близкото обкръжение на царя и са имали възможност да изплетат фаталния заговор, причинил смъртта на последния български владетел.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар