Как се става политик?

В скоби казано, днес обявявам, че ставам... политик, да, решавам да се включа пряко в политиката, въпреки че никога не съм бил извън нея (по своя си оригинален начин обаче!)! Нямам нищо друго освен някои способности - и едно чисто, неоцапано име. Този ми е целият капитал, дали някоя партия ще го оцени?!

Никога не съм бил кариерист, живях скромно и работих съвестно и всеотдайно на буренливата нива на българското образование и култура. На моменти бях във властта или близо до нея, но не се изложих, напротив, държах се достойно: заради което аморалната пасмина на кариеристите и използвачите в политиката често ми е отмъщавала безпощадно (примерно в 1999 г. бях изключен от управляващата партия СДС заради... критика към самозабравили се властници - и "рушене изотвътре на единството на партията", а пък настоящата мутренска власт по безцеремонно груб начин дори ме подложи на невиждани репресии, да, тя дръзна да ме опраска, изрита и остракира от образователната система, да ме лиши от преподавателски права, нещо, което и комунистите някога не дръзнаха да направят, въпреки че винаги съм бил "шило, което в торба не стои"!)

Да, винаги съм бил "борец за правда и свобода", стига тези думи да не ви звучат прекалено помпозно (но аз съм учител, писател, философ и многогодишно изявяващ се активен блогър, т.е. доказал съм, че съм верен на истината и влюбен в свободата човек, да, тъкмо това е било мой най-пръв дълг, който откак се помня изпълнявам). Никога не съм бил безразличен към ставащото в обществото ни, не съм бил пасивен наблюдател-сеирджия и мърморко, напротив, бил съм добър гражданин, т.е. бил съм политически активна личност, включително до степента, че на едно място се самоопределих не без основание като "самодеен политик-гражданин".

Но да не си правя някаква самореклама, ще завърша това свое съобщение със следното: днес обявявам, че имам твърдото намерение да се захвана с политика дотолкова активно, че да стана същински политически деец! Да, не се срамувам да кажа това, щото смятам, че съм давал и мога да дам пример за различен политик, да не кажа нова "порода" политик, т.е. политик, за когото моралът съвсем не е празна дума, напротив, е водещото и вдъхновяващото го. Толкова по този пункт. Който разбира, разбира, на неразбиращите никакви обяснения няма да помогнат.

Завършвам със следното. За мен е много интересно как ще реагират партиите от демократичния спектър на тази моя тъй специфична оферта за пряко ангажиране с политиката. Казах, аз разполагам с рядко срещан в нашите условия капитал: неоцапано име, биография на достоен човек и на добър гражданин, притежавам и някои способности, които съм изявил и доказал с работата си, с борбите и с постиженията си. Тази моя оферта за захващане с политиката е нещо като лакмус към съществуващите и нововъзникващи партии, които имат претенции, че са за върховенство за закона, т.е. са против тиранията на мутрите и ченгетата, че са за правов ред, за демокрация, за нормализиране на живота в страната чрез разрушаване на прочния пропутинско-ченгесарски модел, при който мафията владее държавата и диктува, дето се казва дирижира всичко.

Интересно ми е да разбера дали поне една от всички тия (нови и извънпарламентарни) и претендиращи да са демократични партии ще се възползва от моя идеен, мисловен, нравствен, практически и общо казано личностен и духовен потенциал - или всички до една ще отминат с мълчание моята тъй провокационна оферта. Която, прочее, е тест за тях, нека още веднъж да наблегна на това. Толкова. Който разбрал - разбрал!

Дали схванахте, че по този начин поставям за обсъждане ето този наистина важен въпрос: Как се става политик? Да, точно това направих.

Аз си имам своя отговор, който ще разкажа после, дотук подвърлих нещо за започване и разгаряне на дискусията. Знаете как е било досега у нас: за да станеш политик се иска или сам да основеш партия или пък да се мушнеш, да се навреш в партия, които има шанс да се добере до властта, след това се иска да почнеш да демонстрираш все "завидни качества", именно мило да гледаш право в очите партийните вождове, да им се подмазваш колкото можеш, да търсиш връзки с тях, да правиш мили очи на кого ли не, да вършиш, респективно, съответните мерзости, т.е. да почнеш да използваш лактите си, да изтикваш по-добрите от теб, да ги газиш, да ги унищожаваш, да вървиш, дето се казва, по "техните трупове", да лазиш пред силните, ако требе, да се буташ все по-напред и по-напред, накрая, след като си станал веке истински боклук, да изплуваш, както подобава, най-отгоре, нали знаете как мръсната пяна, боклуците винаги са най-отгоре, е, така е в политическата "река" или "море"?!

Е, аз не харесвам този масово разпространен или типов начин да станеш политическо мекере или мерзавец, аз пък съм за това, че и у нас може и трябва да има истински политици, които обаче не са нито безличници, нито боклуци, нито мерзавци, нито безскрупулни лъжци, тарикати и наглеци. Затуй показвам какъв е моят подход или начин, каква е алтернативата според мен.

Заповядайте, ще поговорим днес-утре по тия въпроси. В каквато искате форма кажете каквото искате, каквото мислите, в писмена или във видео, ако искате, го кажете, винаги можете да се свържете с мен и да говорим, по двама или по повече, възможности бол, за жалост ги зяносваме, не ги ползваме.

Спирам. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo