... Решението на българите не би имало абсолютно никакво непосредствено значение: германците безсъмнено биха могли да нахлуят в България, без оглед на това, дали българите го искат или не. Но последствията от подобно решение биха били от огромно значение за изхода от цялостната война. На крехките плещи на Борис III, който по начало не желаеше да стане цар, сега се бе стоварила огромна сърцераздирателна тежест.
Завършен европеец
Царят на българите е мил и добронамерен. Той люби мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да изучава нежни планински венчелистчета, да натисне педала на бензина в колата и да дръпне свирката на локомотива, с две думи, да се труди в природата и да се рови в науката. На 15 годишна възраст завършва Военното училище в София и се сражава в двете Балкански войни, както и в Първата световна война. Но той предпочита мирните занимания: пътува из провинцията инкогнито, разхожда се по софийските улици облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си руска хрътка, бъбри си със селяни. Създава впечатлението, че да бъде цар не е негово желание. Казва: „Не бих се уплашил да загубя трона си. Ако това се случи, ще замина направо в Америка и ще си намеря работа като механик”.
Сега, когато стратегията на войната е поставила България на мушката, Борис, човекът на мира, е в центъра на поголовен натиск. Той управлява нация от славяни.
По кръв е предимно французин. Роднините му са царските семейства на Англия, Белгия, Португалия, Румъния. Съпругата му е дъщеря на италианския цар. Принадлежи към гръцкото православие по вяра. Руският цар Николай II му е кръстник. Баща му, бившият цар Фердинанд, е изгнанник в Германия.
Освен тези лични връзки на Борис, България отдавна е най-близкият приятел на Русия в Европа, както и отдавна страната му е била по пътя на желаната от Германия експанзия към Близкия Изток. Говори се, че напоследък някой запитал Царя каква е външната политика на България. Борис отговорил: „Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили – аз съм единственият неутрален в страната”. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Царят е нищо без офицерите си. Димитър Списаревски например, той също е възприемал положително американците и особенно пилотите им.
Другарко, държите се като същинска кобила с капаци. Има ли надежда некога да се освободите от капаците си и да си останете просто(а) комуноидна кобила без капаци... ако такава изобщо е възможна де...
Публикуване на коментар