Защо безразличието погубва душите - и притъпява умовете?
Можете да гледате предаването и онлайн - както на страницата на ПОтв, така и тук, на моята страница. Заповядайте, включете се в предаването, кажете какво мислите вие по поставения въпрос, вашето мнение има значение!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
Не зная. Защо питате мен?
Грънчаров, Вие отдавна сте бита карта, кауза пердута след всичките Ви усилия да възстановите доверие към себе си. Да предположим, че някога Ви върнат там, откъдето Ви изритаха като кирлив фес, кой оттук насетне ще Ви повярва, кой ще Ви вземе за чиста монета? Та след толкова хленчене и писане на жалби, които са си пар екселанс доноси, дори трибуната на Пловдивската обществена телевизия на г-н Евгений Тодоров обезсмисляте с присъствието си на екран. Темите Ви са от един и същ вид – очевидно цел на философията, която изповядвате, е да събужда гняв и омраза. Положителен ефект за поука обаче имат снимките на Вашите гозби, и как се търкаляте с котарака си в завивките, или косите трева. Ако още не сте проумели, а и Сократ, когото не разбирате, ще Ви го каже – животът поставя всяко нещо на мястото му, всяка мизерна душица на мястото й, и ако има Господ, той си знае работата. Нищо от случилото се с Вас не е случайно.
Пловдив, 7,42 ч., 16 януари 2021 г.
Небезразличен гражданин, почитател на Сократ
Другарко, поздравления за това, че и Вие сте станала "небезразлична гражданка" и дори "почитателка на Сократ", който, прочее, ако беше жив сега, положително щяхте да мразите дори повече отколкото мразите мен. Че сте станала такава, това е моя заслуга, нали така? Виждате ли, че съм способен на истински чудеса с моята тъй авангардна методология?
Доверие у такива кат Вас, имам предвид комуноидите, другарко, аз не ща да възстановявам, а пред нормалните, неизвратени хора, аз никога не съм губил доверието им.
Хубаво е, че сте си излели отново душата, движена от тъй глупавата емоция, наречена завист, която подклажда злобата Ви. Нима не можете да разберете, че за мен е възможно най-голям комплимент Вашата злоба към моята скромна персона? Аз, признавам си, щях много да страдам ако комуноиди като Вас не ме мразеха така всеотдайно, а щом ме мразите, значи всичко е наред, значи вървя по верния път. Дерзайте, другарко!
Защо да Ви мразя, като сте тъй безпомощен! Сократ би Ви иронизирал, но Вие и Сократ не разбирате, уви. И Сократ ли е женчо и комуноид?
Аз безпомощен?! Другарко, недейте така?! От мен трепери цялата мутро-бюрокрация в образованието и Вие благоволявате да ме определите като "безпомощен"?! Голяма шегаджийка сте, другарко, нема що! Как така сте способна за всяко нещо винаги да съдите тъкмо наопаки на истината?! И откога сте станала такава голема разбирачка на Сократ?! Дотам, че вече се самоотъждествявате със Сократ?! Другарко, ако Сократ беше жив, него пък как щяхте щяхте да мразите?!
Не ми е работа да те изпитам относно познанията ти за Сократ, ама нейсе, защо ли сам се набутваш там, където не ти е работа! Със словесната плява, която от трийсет години ръсиш около себе си, отдавна съм запознат, пък и що за уязвим философ-психолог сте, г-н Грънчаров. Дипломата Ви е от Ленинградския институт за бъдещи политически кадри на соца, Петербургски е понастоящем, но пак си погледнете какво пише най-горе върху дипломата Ви. За мен сте еталон на човек, който не знае как да се справи със собствените си бесове, а сте тръгнал другите да поучавате и акъл да раздавате на килограм. Е, бива-бива, ама вол курбан не бива, казва народът, от който страните. Чат-пат ползвате пак поток от удивителни, като се правите на опонент срещу самия себе си – отработен номер от време, кога още се учехте да спорите, очевидно още не сте се научил!
Другарко, чудесно е, че отново успях да предизвикам бесовщината Ви, и то до степен, че сте прибягнала чак до "Ленинградския институт за бъдещи политически кадри на соца", както сте благоволила да наречете Санкт-Петербургския университет! Е, не съм завършил Милиционерската школа в Симеоново, нито пък съм имал честта като Вас да уча в некой елитен рабфак. Бил съм за Вас "човек-еталон" и прочие, което е прекрасно, без да се усетите за сетен път показвате колко силно ме мразите. Ясно е коя е причината за тази бесовска злоба спрямо моята личност, но да попитам все пак: за кое от моите постижения тъй силно ми завиждате, че от сърцето Ви блика тази неутешима злоба към моята личност? Може би ме мразите щот за разлика от Вас съм личност, а Вие сте принудена да се криете и под маската на анонимна хашлачка всеки ден дърдорите нелепици по моя адрес, тази ли е причината? Защо толкова Ви е срам да излезете от свое име ма, другарко?! Значи сама признавате, че сте затъпанала в непристойност, подлост, злоба, завист и дори бидейки изцяло безсъвестна, пак тям нейде в дълбините на душата Ви изпитвате срам от своето поведение? Кажете, пък може да Ви олекне в един момент. Нема да Ви искам пари за терапията, даром Ви я правя...
Публикуване на коментар