Какво означава безропотното приемане от Пловдив на данайския руски дар, именно елха, осеяна с червени комунистически петолъчки?

Гоним руски шпиони, а агентите за влияние у нас се строяват пред посланик Макаров

... На 22 декември руският посланик Анатолий Макаров строи знаково на едно място – пред Панаирната палата - цялата държавна, общинска и духовна власт на пловдивска област. Заради подарена от кметството на Москва елха за хората от града под тепетата, пред обективите се изпъчиха областният управител Дани Каназирева, кметът Здравко Димитров – Зико, владиката Николай и почетният руски консул и лидер на БСП Георги Гергов.

Скандалното е, че това става неслучайно само два дни след като от България бе изгонен топ шпионинът Василий Сезанович, след разработки на ДАНС и прокуратурата.  Той е заемал поста военен аташе в посолството на Руската Федерация, но реално е ръководел операциите на ГРУ на наша територия. Сезанович е обгрижвал  в оперативен план дейността на изгонените през септември т.г. руски дипломати-шпиони Сергей Николашин и Вадим Биков.

На практика излиза, че 

държавата дава разнопосочни знаци

 -  с едната ръка изхвърляме натрапниците грушници от наша територия, а с другата - галим руското самодоволство докато властта се киприм на снимки с щедрия дарител.

Жив да го ожалиш посланик Макаров - навярно заради безграничната си любов към България  е успял само за 48 часа да преглътне тежкия удар, който му бе нанесен от родното контраразузнаване. Но по-притеснително е българското поведение – присъствието на Гергов все пак е разбираемо – дошъл е истинският му шеф от по-милата му родина. Но сервилното и неадекватно присъствие на Каназирева, Зико и владиката е трудно да бъде оправдано от гледна точка на националните интереси, сигурност и достойнство. Явно отговорните другари не знаят, че Русия води хибридна и енергийна война срещу България, и непрекъснато търси поводи да ни уязви и унижи. Или пък въпросните пловдивски „величия” са си 

чиста проба агенти за руско влияние,

но на българска служба и плата? Проблемът е, че тях никой не ги закача!

Кметът Зико явно е проспал, че само преди две години Макаров направи нескопосан опит да подари подобна елха на софиянци. Издигнаха я  цинично пред храма „Св. Неделя”, където преди почти 100 години по болшевишка заръка от Москва бяха избити и ранени стотици невинни българи. Но софиянци се разбунтуваха и кметът Фандъкова не посмя да даде втори път разрешение на посолството да прави такива подаръци. Пловдивчани обаче явно са съвсем друго тесто – тотално мълчание и раболепие. Славата им на най-синия град в страната отдавна е забравена, а обявяването им за културна столица на Европа явно е било съвсем незаслужено -  по им приляга да са евразийска столица или просто губерния на масонската ложа „Слънце – Ориент”. ...

Ангел Грънчаров

Току-що  · 

Споделено с: Вашите приятели

Какво означава безропотното приемане от Пловдив на данайския руски дар, именно елха, осеяна с червени комунистически петолъчки?

1 коментар

Харесване

Коментар

Споделяне

Коментари

• Ангел Грънчаров

  Приемайки безропотно данайския руски дар, именно елха, осеяна с червени комунистически петолъчки, "културната столица на Европа" дали не стана евразийска столица на България?!
• ДОБАВКА: Москва е дарила и Пловдив с елха с петолъчка, както София преди две години 07.01.2021 от Иво Инджев

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo