Еврейски доктор не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника. На входа залепил голям плакат с надпис:
"За лечение вземаме 20 долара, ако болестта ви не изчезне, връщаме 100."
Американски адвокат решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара и посетил клиниката.
Влиза при доктора и казва: Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Докторът: Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокатът: Пфу! Но това е керосин!
Докторът: Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20 $.
Ядосан, адвокатът платил 20$. Но това не му давало мира, че се е прецакал. След няколко дни отново решил да пробва и да си върне парите.
Адвокатът: Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Докторът: Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът (недоволен): Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път!
Докторът: Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$! Адвокатът дал 20$ и си тръгнал направо бесен. Това не му давало мира и след седмица ето го отново при доктора.
Адвокатът: Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Докторът: За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра, дайте на господина 100$.
Адвокатът с широка усмивка (но само за секунда) се взрял в банкнотата и направо изревал: Но това са 20$!!!
Докторът: Поздравления, зрението ви се е оправило! Дължите ми 20$. 
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар