... Дори при учители, които са строги и изискват присъствие, дори при пуснати камери (нещо което все по-рядко се случва в горните класове), виртуалното обучение все така оставя у децата усещането, че нещата не са чак пък толкова сериозни.
Липсата на контрол е проблем, с който дори най-строгият учител не може да се справи. Да не говорим за невъзможната умора и отегчение, които се натрупват у децата, когато получават знанията си единствено по виртуалния начин (всичко и часа по физическо). А задължителните „странични ефекти“? Проблемите с очите, липсата на чист въздух, самотата, тревожността, разсейването и невъзможността да се проследи учебния процес? А липсата на здрава и нормална комуникация „лице в лице“?
След първоначалния ентусиазъм, че „може и така да се учи“, се оказва, че минусите на дистанционното образование всъщност преобладават. Неусвоен материал. Липса на дисциплина. Технически проблеми, които надделяват над необходимостта да се изпълни учебния план…
В българското училище през последните десетилетия родителят се е превърнал в нещо като господар, на когото учителите слугуват, защото никога не знаят дали няма да бъде подадено оплакване срещу тях. ...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Казаното в този текст е самата истина и предизвиква доста въпроси за размисъл и обсъждане. Аз обаче искам да поставя нещата, погледнати от един друг ъгъл: вчера ми се наложи да обикалям из квартала (Тракия в Пловдив). Изведнъж осъзнах, че около мен се разхождат доста групички от тинейджъри, момчета и момичета, весело разговарящи, понякога прегърнати, не само двойки, но и повече, личеше си, че някои от тях са направо влюбени (целуваха се страстно!), други явно бяха поели смело по тъй вдъхновяващия път на "любовта" (пардон, на сексуалната разпуснатост!), където ги очакваха нейните тъй съблазнителни тайни! Дали пък "дистанционното обучение" не се превърна в безкраен сексуален празник за нашата самоотвержена младеж?!
Изведнъж осъзнах: безкрайната, вече почти едногодишна ваканция, наречена "дистанционно обучение" (за което един ученик пред мен заяви, че било много хубаво "щот нищо не учим, а всички имаме шестици!") може да не научи младите на кой знае какво, но положително ще ги научи на такива потребни за живота неща като любов, секс и т.н., а това, знае ли човек, може да доведе до рязък скок в раждаемостта (!!!)! Е, ако не веднага, то поне в близките години, и току-виж, че тъй мъдрото ни правителство с един удар ("ковид-кризата-параноята"!) ще постигне два тъй желани от него резултата: хем младите ще затъпеят порядъчно, хем ще решим тъй сложния демографски проблем!
И тъй, младите по време на безкрайната ваканция, наречена за благозвучие "дистанционно обучение", може и да затъпяват умствено, но ний едно губим, друго печелим, щот сме тарикатски народ: като напреднат барем в секса, младите ще народят много деца и хоп, ще решим тъй тежкия демографски проблем на страната!
Да живей секса, да живей разврата в тъй приказната страна Мутроландия! И майната му на училището, майната им и на ученето, и на образованието! Може да сме тъпи и бедни, но за сметка на това сме нация, съставена предимно от сексуални бабаити, които разбират живота, които умеят да живеят (както мъдро се изрази веднъж г-н Премиеро пред българи, живеещи в чужбина, он там каза: тука, на Запад, само работите бе, а ний у нас сме го удариле на живот!), нали така?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Грозно се намесваш в живота на децата. Половината от тях още не са започнали да работят сериозно а вече са финансово по успешни от теб. Нито си способен да им дадеш нещо, нито пък те искат нещо от теб. Просто едно злобно старче обикалящо по улиците и пръскащо омраза.
И как се намесвам в живота им, другарко? Апропо, аз съм най-успешен човек, за мен обаче тъй важните за Вас лично финанси не са важни. Анадъмо? Другарко, апропо, Вие с годините не устарявате, а се подмладявате, тъй ли? Я кажете как го правите та и аз, старчето, малко да зема да се подмладя?
Ех, грънчаров, тая завист съвсем ще ви съсухри душицата!
За какво завиждам толкова ма, другарко, че не се сещам?
Отговор на тъпия въпрос: Завиждате им, г-н Грънчаров, защото сте изкукуригал, болнав, мързелив и тъп, но безкрайно нагъл и затова никой не Ви обича. Понял?
Другарко, а Вас обичал ли Ви е някой някога - та сте така злобна?! Явно в живота си не сте видяла обич и любов, та затова сте оскотяла от злоба. Апропо, аз съм еди-какъв си, а Вие, другарко, какво в този си живот сте направила, създала и постигнала като сте толкова работлива, здрава, умна и пр. - освен да завиждате на успешните, на успелите хора?
Публикуване на коментар