Прекланяме ли глава пред паметта на жертвите и мъчениците на кървавия комунистически терор?

Проф. Келбечева: Народният съд унищожи варварски елита на България 

... В общественото съзнание 1 февруари не е дата нито на почит, нито на гняв, нито на помирение. При това продължават реакциите в комунистически стил на 9 септември, на 9 май. Т.е. в българското общество няма консенсус за това какво е представлявал комунистическият режим и какви са неговите метастази, които и досега тровят и спъват развитието на българското общество. 

... - Какво пише днес в учебниците за Народния съд? 

- Най-сетне, след дълги и тежки усилия да се променят програмите, няма бели петна в учебниците, въпреки опитите на казионни, свързани с партията столетница историци, това да не се случи. Няма вече учебник, който да не казва, поне с едно изречение, че комунизмът е престъпен режим. Но липсва разказът, липсват прекършените съдби на пострадалите хора, липсва живият език, който да привлече вниманието на младите хора.

Липсва съпоставка с Източна Европа, с Европа по отношение на размаха на терора. Още не е общоизвестна ужасяващата истина какви ерудирани хора са погубени и какви идват на тяхно място - необразовани, без политическа култура, освен жаждата за мъст. 

- Все пак има възмездие - през 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на Народния съд, а през 2011-а 1 февруари е обявен за Ден на почит към жертвите на тоталитарния режим. Достатъчно ли е обаче това? 

- Не е достатъчно, разбира се. Нека видим колко хора отиват да склонят глава пред паметника на жертвите на комунизма в София на 1 февруари. 

Била съм няколко пъти в Пловдив на тази дата - отдават почит малка група белокоси хора. Няма паметен знак в подземията на сегашната община в Пловдив, където са били събирани хората, преди да изчезнат безследно. Няма знак и в София, на сградата на Народната милиция, където сега е Главното управление на архивите. ... (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo