Как да убедим обикновените, „простите“ хора да подкрепят не лошите, а добрите управници?

8.) "Политическо животно" ли е човекът?

Както се знае, Аристотел е определил човека като "политическо живо същество" - ако думата "животно" ни звучи като обидна (животни обаче са тъкмо живите същества). Който иска, може да се зачете в неговата книга ПОЛИТИКА, текстът й, както забелязвате, е достъпен за ползване от всички (благодарение на проф. Богдан Богданов). Значи ние, човеците, сме ония от живите същества, на които се налага да се занимават с политика. (Дали мравките или пчелите, които също имат доста сложна и строга организация на живота, също не се занимават с политика? Има и доста стадно живеещи животни, които по някакъв начин биват "управлявани", тъй да се рече. Каква е разликата с човешките организации ли? По начало човекът се различава от животните с това, че умее да мисли, че умее да съзнава, да познава, да знае. Което не пречи на мнозина да се занимават с това тъй фундаментално човешко занимание, с което почват да приличат на животните.) 

И думата "политика" е Аристотелово изобретение, старогръцкото πολιτικός иде от думата πόλις, която значи град (държава), свързана е с това, че жителите на града-държава трябва да бъдат управлявани.  Думата "у-прав-ление", както си личи, има за корен думата "прав", "право", това е нещо, което се прави като на управниците се налага да се придържат "у" някакви правила (закони), т.е. да основават решенията и действията си именно на правото. А що е право ли? Правото е онова, което не е... криво (неправо), нали така? Правото е именно правилното (в много езици думата за "право" и "дясно" е една и съща, примерно във френския, в руския), а правилното, няма как, е разумното - и доброто (за общността). Та в политиката се прилагат разни начини за управление с оглед да се организира общия живот в човешката популация. Управникът трябва да прави нещата според това как трябва те да се правят, като прилага тъкмо прави (добри), а не неправи (неправилни) решения. Кое е право и кое е неправо се определя от разума - според истината. Не може на правото да се казва, че е "криво", а пък на кривото - че е "право". Умението за различаване на право и криво би следвало да има всеки човек именно като мислещо, разумно същество. Добрите управници пък притежават това умение във висша степен.

9.) Кои са начините за управление?

Според това кой управлява може да се приеме, че има управление на един (монархия), на неколцина, на повечето и на всички (република, тя може да бъде тиранична и демократична). Според това какви (колко лоши!) са управниците имаме следните основни варианти:

Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) – власт на тълпата.

Какокрация – от думата κακος (лош), сиреч, власт на лошите, при такава форма на управление на власт идват тъкмо лошите от гражданите.

Какистокрация – на гръцки κάκιστος е „най-лош“, сиреч, власт на най-лошите.

Плутокрация – на гръцки πλουτος — богатство, κράτος — управление) – власт на богатите; не се уточнява обаче за богати с какво, за надарени с какво става дума; подразбира се: богати с пари; олигархията пък е власт на малцинството. Тя е разновидност на плутокрацията.

Демокрация – от гръцки δημοκρατία или „народовластие“, управление на народа от самия народ; няма друг начин да се осъществи това управление освен чрез налагане на волята на мнозинството от този народ; това става чрез избори, в които побеждават тия, които са най-много, побеждава партията, която спечели най-много гласове.

Да, обаче демокрацията много често се изражда в охлокрация и пр., във власт на лошите, пък и на най-лошите, щото мнозинството от народа няма как да подкрепя най-добрите, то подкрепя или посредствените, или все по-лошите.

Но ето че има и управление на добрите, и то най-добрите:

Аристокрация (от гръцки ἀριστεύς, най-добрите, κράτος, власт, могъщество) – това според Платон е най-доброто управление, понеже най-добрите (според днешните разбирания) са най-умните, най-кадърните, най-честните, най-разбиращите, най-компетентните, с две думи казано са най-мъдрите, най-разумните; такива ако управляват, тогава държавата ще бъде в най-добри ръце и неминуемо ще просперира.

Да, обаче има един основен проблем: 

10.) Кога и как мнозинството ще подкрепи най-добрите? 

И то при положение, че най-добрите, първо, винаги са малцинство (те са елит, в моето разбиране истинският елит е духовния елит!), второ, хората от мнозинството няма как да харесат ония, които не са като тях; те харесват и изпитват доверие именно към себеподобните, сиреч, към посредствените, бездуховните, простаците, нахалниците и пр.; мнозинството подкрепя ония, които, подчертавам това, са като самото него. (Тук не мога да се въздържа да не цитирам тъй мъдрите думи на наший Премиер: "Аз съм прост и вие сте прости - и затова така хубаво се разбираме!".)

Ако някой измисли начин как мнозинството да бъде убедено да подкрепи най-добрите, т.е. ако се свържат предимствата на аристократичното управление с тези на демокрацията, тогава именно и ще възникне най-доброто, кажи-речи идеалното управление на държавата.

Знайно е, че Платон е написал ето тия думи: „Докато сегашните царе не започнат задоволително да философстват или докато философи не се възцарят човешкият род да не чака края на злото“ (цитирам по смисъл). Имал е предвид ония, които са духовен и интелектуален елит на обществото, не просто технократите (в днешното разбиране: експертите), а в един по-широк смисъл, именно личностите с богати душевни и духовни качества (не просто умствени, а и нещо повече от това, мъдри, разумни хора, именно богати в духовния смисъл (духовните неща или качества са истинското богатство!). Добрите управници също така следва да са надарени най-вече и с практически качества и способности, със силна воля и пр., иначе казано, освен да мислят, да вземат разумните решения те трябва да са способни да действат - за да реализират замислите си.

Та да се върна на най-главния, бих казал фундаментален въпрос на избора на управници от народа в условията на демокрация: 

11.) Как да убедим обикновените, „простите“ хора да подкрепят не лошите, а добрите управници?

Да, най-добрите, именно най-разумните - и най-способните да привеждат в действие решенията си. И то не „по-добрите от лошите и най-лошите“, а тъкмо най-добрите, сиреч най-добрите от добрите? Това е най-трудното: подобното се привлича от подобно. А най-добрите, най-кадърните, най-умните и пр. винаги са малцинство; мнозинството от човеците са всякакви, най-много сред тях са посредствените, но има и твърде много глупаци, наивници, простаци и т.н., ако вярваме на Шопенхауер, написал:

"Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение, благороден."

Виждаме, че великият философ не е имал високо мнение за мнозинството от човеците; но в мнозинството все пак не са най-добрите или поне що-годе добрите; по тази причина и злините сред човешкия род няма особена надежда да престанат някой ден.

Пътят според мен е един: образование, просвета, личностен растеж, духовно обогатяване на младите; този според мен е верният път – за да израсне едно ново поколение, което ще е в състояние да подкрепи тъкмо най-добрите, най-способните. 

Аз вярвам в това. И за това работя. Работя неуморно вече 38 години на нивата на родното образование (Вярно, мутро-комунистическите управници точно по тази причина в последните години по най-грозен мутренски начин ме опраскаха, уволниха, изритаха и остракираха от "образователната" система на тъй приказната страна Мутроландия, лишиха ме от преподавателски права и пр., което си е съвсем естествено: та нима те ще стоят със скръстени ръце и няма да се опитат да възпрат онова, което носи гибелта на тяхното господство, на тяхното всевластие?!)

 (Следва)

ЗАБЕЛЕЖКА: Цялата поредица можете да я ползвате ето тук: Поредицата от публикации, съставящи книгата с условно засега заглавие "Реанимация на демокрацията"

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo